Адел Паркс - Да си намериш майстора

— Нямаше да се омъжа за Джош. Не и след като те срещнах повторно. Нямах нищо общо с предаването. — Полагам старания да говоря благоразумно и да запазя присъствие на духа. Изисква се голяма воля. — Обичам те. Само теб. Влюбих се в теб още като ходихме в Уитби.

След като изричам страшните думи, ми олеква.

— Тогава защо се сгоди за Джош? — Дарън отправя този въпрос към пода. Гневът му се уталожва за миг и отстъпва място на тъгата. Още по-зле. Поемам дълбоко дъх. Зная, че това е последният ми шанс. Макар че трудно може да се нарече шанс. Внимателно подбирам всяка дума:

— Уплаших се да не свърша като майка си. Поне според своята представа за живота й. Влюбването ми се струваше твърде рисковано. Знаех, че с Джош съм в безопасност. Той ме обича повече, отколкото аз съм в състояние да го заобичам, затова не би могъл да ме нарани.

— Не се ли замисли колко е несправедливо за него?

— Не точно — въздъхвам. Нямам друг избор, освен да бъда честна. Но истината е толкова нелицеприятна. Не мога да си представя себе си в по-гадна ситуация.

— Господи, Кас, даваш ли си сметка какво изрече току-що? — Дарън внезапно вдига глава и втренченият му поглед се забива в мен като юмрук. — Джош е един от малкото хора, които си мислех, че обичаш истински. Приятелството ти с него ми вдъхваше кураж, защото ми се струваше неопровержимо доказателство, че си способна да обичаш и образът на цинична кучка е само поза. Но ти току-що ми призна, че дори не си се сетила за него. Бил е просто поредната пионка в твоята игра.

— Той сам го пожела.

— Съмнявам се, че е искал съпруга, която да не го обича.

— Не е така. Тогава не знаех как да обичам. — Мъча се да се отърся от тази мисъл.

— Чух добре какво каза, Кас. Гледах предаването. Каза, че сексът с мен е, цитирам: „… нещо ненадминато. Рисковано, мръсничко, нахално и най-вече забавно“. Не чух да казваш на целия свят, че ме обичаш. Защо ли? — И без да ми даде възможност да отговоря, отново се отдава на гнева си: — Защото не ме обичаш. Съчинила си цялата тази басня, понеже Джош те е зарязал, студиото те е изхвърлило и цяла Великобритания те мрази. Аз съм чисто и просто единствената ти възможност.

— Грешиш.

— Колко плесници трябва да изям, Кас? Кога ще си доволна? Най-напред ме обявяваш за „твърде сериозен и непретенциозен“. После правим любов до безпаметност. След което изчезваш. Не желаеш да разговаряш с мен, заплашваш да извикаш полиция. Сетне се завръщаш, едва не ми пръсваш сърцето от секс и този път се сгодяваме, само дето изведнъж се оказва, че всичко било единствено за гъдел и назидание на публиката.

Представено така, звучи гадно.

— Държиш се като малоумна. Как да съм сигурен, че изявленията ти не са просто поредната публична изява? Как да ти имам доверие?

— Просто го носиш в себе си, Дарън. Някои хора го притежават и ти си един от тях.

Съсредоточавам се върху леката трапчинка на брадичката му и точния цвят на очите му. Запечатвам в съзнанието си движението на ръцете му и формата на китките му. Попивам всичко, тъй като съществува съвсем реална опасност да не го видя никога повече. Ако си тръгне, ще потъна в перманентен мрак. Хвърлям един поглед към групата деца, които едва не припадат от смях и подигравки.

— Не може ли да дискутираме въпроса на някое по-усамотено място?

— Какъв смисъл има, Кас? Нашата връзка е публично достояние. Пош и Бекъм имат повече тайни.

Имам чувството, че съм подложена на изпит, но не зная точно какъв. Безспорно съм неподготвена. Внимателно навлизам в темата, стараейки се да бъда максимално честна. Зад гърба ми е изложен макет на земетресение. На всеки петнайсет секунди целият свят се разтърсва и земята се пропуква. Питам се дали Дарън също смята, че това е някаква ирония на съдбата.

— Бях много изплашена, Дарън. Буквално се гипсирах от цялата тази любов, която изпитвах към теб. Нали се занимаваш с екология и умееш да откриваш връзките между нещата? Хайде, Дарън, помисли малко. Замисли се над изходната ми позиция. Винаги съм смятала, че от любовта не може да произлезе нищо хубаво. Баща ми не обичаше достатъчно нито майка ми, нито мен, за да остане с нас. Заряза я, заряза ни напълно съсипани. Майка ми се стараеше, както можеше, но когато той си тръгна, не само парите не достигаха. Тя се научи да сдържа чувствата си, във всеки случай поне не ги показваше. Беше безкрайно резервирана и мнителна. Аз не съм учена да обичам. Учена съм да се пазя.

— Да се пазиш, Кас, не да причиняваш болка на хората!