Едит Парджетър - Вълче биле

Кадфел помълча за миг, потънал в размишления около останалите членове на домакинството. Струваше му се, че ако се стигне до убийство, горделивият Едуин по-скоро би прибягнал до пестник или кама, но не и до отрова. Вярно, момчето бе ходило два пъти в лечебницата с Майриг и вероятно бе видяло къде държат лекарствата, имаше мотив за действие, не му е липсвала възможност, но не притежаваше характера на отровител: потаен, мрачен и коварен. Не, това не се връзваше с младеж, отгледан и възпитаван в прямота, искреност и собствено достойнство. Но освен него имаше други.

— Момичето, Олдит… отдавна ли е при вас?

— Тя ми е далечна родственица — сепна се позасмяна Рихилдис. — Знам я от дете. Прибрах я, когато преди две години остана сираче. Като дъщеря ми е.

Така и бе предположил от грижовното отношение на Олдит към нея, докато чакаха хората на властта.

— А Майриг? — попита Кадфел. — Чух, че навремето, преди да отиде на работа при зет ти, и той бил от домакинството на господаря Бонел.

— Майриг ли… неговата майка, родом от Уелс, прислужвала в Молили. И както често става, забременяла от господаря си и родила незаконно дете. Да, той е истински син на Жерваз. Първата му съпруга е била бездетна и Майриг е единственият му син, освен ако няма още едно-две деца някъде из графството. Той се отнасял добре с Ангарад до смъртта и и се беше погрижил за Майриг, беше го взел на работа в имението. В началото, когато се оженихме с Жерваз, ме притесняваше — призна си тя. — Толкова добър момък, чувствителен, всякога готов да помогне. И не ламтеше за онова, което принадлежеше на баща му… трябва да му е било много тежко. Не че някога се е оплаквал! Но аз го попитах дали не иска да научи някакъв занаят, с който да се издържа, и той каза, че иска. Убедих Жерваз да го пусне на работа при Мартин. И го помолих — тук гласът й леко потрепера — да наглежда Едуин, след като избяга от нас, и да се опита да го сдобри с Жерваз. Не се надявах синът ми да отстъпи, защото и той е доста опак и може сам да си намери път в живота. Просто исках да се върне. По едно време ме обвиняваше, че когато е трябвало да избирам между двамата, съм избрала съпруга си. Но аз се бях омъжила за този човек… И го съжалявах… — за момент гласът й изневери и тя замълча. После продължи: — Радвам се за Майриг, той остана приятел и на двама ни.

— Разбирал се е доста добре и с мъжа ти, нали? Между тях не е имало лоши чувства…

— Не, ни най-малко! — тя бе смаяна от въпроса. — Погаждаха се добре, никога не са се спречквали. Жерваз беше много великодушен с него, макар че не му обръщаше особено внимание. А му дава и добра издръжка… даваше му! О, как ще преживява сега, ако престане да я получава? Ще трябва да се посъветвам с хора, които познават закона, аз самата не разбирам…

Изглежда, нямаше нищо подозрително около Майриг, макар той чудесно да е знаел как да се сдобие с отровата. Същото важеше и за Елфрик, който бе идвал в сушилнята и бе видял къде стои лекарството. Който и да спечелеше от смъртта на Бонел, Майриг само губеше. Незаконните синове на едрите земевладелци бяха твърде много на този свят. Един извънбрачен син, подхванал обещаващ занаят и обезпечен парично, всъщност беше късметлия и нямаше причини да се оплаква. А това бе сериозно основание да скърби за смъртта на баща си.

— А Елфрик?

Мракът навън се бе сгъстил още повече и сега пламъчето на светилника озаряваше двамата по-ярко. Сериозното овално лице на Рихилдис излъчваше бледо сияние, очите й бяха кръгли като пълни месечини.

— Елфрик е друга работа — каза тя. — Съпругът ми не беше лош човек и не се е стараел да взема повече от онова, което му се полага законно. Ала законът понякога е несправедлив. Бащата на Елфрик се родил свободен като теб и като мен, но бил изтърсакът в един съвсем малък чифлик, едва стигащ да изхрани и един син. И вместо да го подели с брат си, когато баща им се споминал, оставил му всичко и се главил при съпруга ми да обработва един вилански парцел, останал без наследници. Приел по своя воля да изпълнява обичайните повинности на крепостник, без да се отказва от свободата си. Елфрик на свой ред бил по-малкият син на баща си и постъпил като слуга в домакинството на съпруга ми, когато семейството на брат му се увеличило достатъчно, за да стопанисва земята самостоятелно. И когато реши да даде имението на манастира и се наканихме да се пренасяме тук, Жерваз избра тъкмо него да вземе за слуга, защото беше най-сръчният от всички. Елфрик не искаше да дойде и каза, че ще си търси друго място, за да си вади хляба, но тогава Жерваз се обърна към съда и той постанови, че момъкът е вилан, понеже и брат му, и баща му изпълнявали обичайната повинност срещу предоставената им земя. Така Елфрик стана крепостен, макар че баща му се е родил свободен човек. Тежко го понася — каза печално Рихилдис. — Никога не се е чувствал вилан, беше свободен мъж, който си вършеше работата срещу заплащане. Това става с мнозина: не са и помисляли, че могат да бъдат закрепостени, и им идва изневиделица.