Едит Парджетър - Вълче биле

От нейните любящи майчини уста звучеше като чиста истина и все пак на този свят има и синове, ненавършили четиринайсет години, които премахваха бащите си, за да си разчистят пътя. При това Бонел не бе роден баща на Едуин, а и между двамата не бе царяла Бог знае каква любов.

— Разкажи ми — каза той — за втория си брак и за сделката, която сте били сключили със съпруга ти.

— Ами Юърд се спомина, когато Едуин беше на девет години. Мартин пое работилницата и започна да я стопанисва също както съпругът ми преди него. Юърд го бе научил. Всички живеехме под един покрив, докато един ден не пристигна Жерваз, за да поръча облицовка за къщата си, и ме хареса. Беше хубав мъж, здрав и много мил… Обеща ми, че ако се омъжа за него, ще направи Едуин свой наследник и ще му остави Молили. По това време на Мартин и Сибил им се бяха родили още три деца, Мартин имаше доста гърла да изхранва, а аз реших, че така ще уредя живота на Едуин.

— Но не си успяла! — каза Кадфел. — Обяснимо е. Мъж в напреднала възраст, който никога не е имал деца, и жизнено подрастващо момче… нормално е било да се спречкат.

— За единия косено, за другия стригано — призна тя с въздишка. — Вярно е също, че Едуин беше донякъде разглезен. Свикнал беше на свобода, правеше каквото си иска, и непрекъснато тичаше при Едуай както винаги дотогава. Жерваз му натякваше да не се събира с простия народ и със занаятчиите, смяташе, че не са дружина за един млад бъдещ наследник на имение, а това нямаше как да се хареса на Едуин, който обичаше роднините си. Двамата всеки ден се караха. Когато Жерваз го биеше, Едуин бягаше в работилницата при Мартин и оставаше там с дни. Дори да го заключеше, той или пак бягаше, или си отмъщаваше по друг начин. Накрая Жерваз му каза, че и бездруго простият занаят му харесвал, шляел се с всякакви нехранимайковци в града, та да отидел и сериозно да се хванел като чирак в някоя работилница, щом за друго не го бивало. А Едуин, макар че много добре разбираше с какво го заплашва Жерваз, се хвана за думите му и постъпи точно както мъжът ми бе казал в яда си. Това вече съвсем изкара Жерваз от кожата му. Зарече се, че ще дари имението си на манастира срещу договор и ще дойде да живее тук. „Той нехае за земите, които исках да му оставя, защо трябва да ги стопанисвам за такъв неблагодарник?“ Така и стори на часа: както беше още ядосан, написа споразумението и започна приготовленията да дойдем тук още преди Коледа.

— А момчето как го прие? Сигурно изобщо не е предполагало, че ще се стигне дотам?

— Така е. Втурна се при мъжа ми разкаян, ала и изпълнен с негодувание. Закле се, че обича Молили, че никога не се е отнасял с нехайство към имението и че ще се грижи добре за него, ако го наследи. Но съпругът ми не искаше да отстъпи, въпреки че всички го молихме. Освен това Едуин бе ожесточен, защото бе получил обещание, а обещанията трябва да се спазват. Но стореното — сторено и вече никой не бе в състояние да накара съпруга ми да отмени решението си. Едуин не беше негов роден син, затова него никой не го попита; пък и щеше да бъде излишно… той не би се съгласил! Момчето побягна обратно при Мартин и Сибил извън себе си от яд и мъка. Оттогава не го бях виждала… Ох, де да не се беше появявал и днес! Но дойде и ето сега хората на наместника го гонят като престъпник, способен да убие мъжа на собствената си майка! Такова нещо не може да му дойде на ум, Кадфел, кълна ти се! Но ако го отведат… О, дори мисълта за това ми е непоносима!

— И откакто си тръгнаха, нямаш никаква вест, така ли? Новините бързо идват, досега щеше да се е разбрало, ако са го намерили.

— Засега нищо. Но къде другаде може да е отишъл? Той не е знаел, че трябва да се крие. Избяга оттук, без да подозира какво било писано да се случи след заминаването му. Просто се обиди от враждебното посрещане.

— Тогава може да не е искал да се прибира в такова състояние, а първо да се успокои. Хората често се крият, докато им мине ядът. Разкажи ми какво точно се случи на този обяд. Изглежда, Майриг е действал като посредник и се е опитал да го предума да се помири с пастрока си. Спомена нещо за някакво друго посещение…

— Не при мен — каза тъжно Рихилдис. — Двамата отишли в манастира да отнесат аналоя, който Мартин направи за параклиса на Света Богородица, и Майриг взел момчето със себе си, за да го запознае със стария монах, негов роднина. Опитал се да го убеди да дойде тук, но Едуин не пожелал. Майриг е добър, той направи всичко, каквото можеше. Днес успял да склони Едуин да дойде, а то виж какво стана! Жерваз тържествуваше. Посрещна много зле момчето ми — присмиваше му се, че е дошъл като просяк да моли за имението. А това е последното нещо, което ще направи Едуин. Готов е по-скоро да умре! „Значи укроти се най-сетне — рече му Жерваз. — Е, ако паднеш на колене и ме помолиш да ти простя за непокорството, кой знае, може и да склоня. Хайде, моли се за имението!“ И продължи все така, а накрая Едуин избухна, че никога нямало да превие гръб пред едно злобно дърто чудовище… Но Жерваз не беше такъв — въздъхна тя отчаяно, — а само твърдоглав и сприхав. Не мога да ти опиша всичко, което си накрещяха един на друг. Но днес за негова чест Едуин търпя доста преди да избухне. Много искаше да се сдържи заради мен, ала му дойде много. Накрая си каза всичко, при това доста високо, и Жерваз хвърли по него една паница, че и чаша след това. Тогава в стаята дотичаха Олдит, Елфрик и Майриг, за да ми помогнат да го успокоим. А Едуин изхвърча навън… Това е всичко.