В изобретателността на героите на Декамерон , в тяхната неизчерпаема находчивост се оглежда една от най-съществените черти на ренесансовия човек: съзнанието за всемогъществото на личността, убеждението, че тя сама създава своята съдба, че тя си отмерва толкова щастие и толкова нещастие, за колкото е достойна. И тази нова философия на личността може да бъде разбрана като една скрита, но категорична полемика със средновековната философия на човека, с убеждението, че човекът е безсилен, че той е просто оръдие на Бога. В европейската литература от XIV век няма друго произведение, което да защитава новата философия на човека по-убедително от Декамерон . Колосалната изобретателност на една влюбена дама стига дотам, че тя използва като посредник — без той да се досети — собствения си изповедник. Този мотив — изобретателната влюбена — влиза в основата на едноименната комедия на Лопе де Вега, където при една сложна и усложняваща се ситуация смешното е така неизчерпаемо, че с право поражда въпроса, дали неудържимата фантазия на гениалния испанец е познавала някакви граници. В безграничната изобретателност на героя на Лопе може да се види късният плод на един процес, който зрее почти през целия Ренесанс. В неговото начало стои Декамерон и не простото заимстваме, не простата сюжетна близост, а вътрешното духовно родство между героите на Декамерон и на Лопе де Вега показва гениалното прозрение на Бокачо и ролята му на художествен пророк за трите бляскави ренесансови столетия.
Бокачо и Чосър, Бокачо и Шекспир, Бокачо и Лопе, Бокачо и Лесинг. Такива са някои от връзките на Декамерон с последвалото развитие на ренесансовото и просветителското литературно съзнание. Такива са измеренията на значението на Декамерон не сам по себе си, в интимното му непосредствено общуване с милионите търсещи го, а според неговото въздействие върху световната литература. Ако бащите продължават своя живот чрез синовете, то Декамерон си осигури вечен живот дори и само за това, че от него се родиха достойни синове.
© 2000 Исак Паси
Публикация:
Джовани Бокачо. Декамерон
Послеслов: „Енциклопедия на ренесансовата личност“, Исак Паси
Издателство „Захарий Стоянов“, 2000
Сканиране: sir_Ivanhoe, 29 декември, 2007
Разпознаване и последна редакция: NomaD, 9 март 2008 г.
При спорни моменти в редакцията на сканирания текст е използвано и изданието на изд. „Захарий Стоянов“ от 2000 г.
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5475]
Последна редакция: 2008-03-16 13:00:00
Римската цифра означава деня, а арабската — новелата от съответния ден.