Шримад Бхагавадгита упанишада

6. Но отреченост, о, мощноръки, без йога трудно се постига. Съединен чрез йога, мъдрецът в Брахма бързо стига.

7. Съединен чрез йога, чист във своя аз, със покорено себе, надвил на сетивата, чийто аз на всички същества е азът — дори да действува, той не е обвързан.

8. „Нищо аз не правя“ — съединен, познаващият истината така да мисли трябва — като вижда, чува, пипа, помирисва, храни се, върви, сънува, диша,

9. като говори, дава взема, отваря и затваря — като оставя сетивата с техните обекти да взаимодействат.

10. Към този, който, оставил привързаността, делата върши и на Брахма ги отдава, не се прилепва грях, тъй както към лотоса — вода.

11. Докато действуват със тяло, ум, разум и сетива дори, йогите пречистват аза, изоставили привързаността.

12. Отхвърлил плодовете, съединеният постига устойчив мир, а несъединеният, към делата заради резултата им привързан, в зависимост попада.

13. В ума си от всичките дела отречен, себевладеещият въплътен щастливо пребивава в града със девет порти, без да действува и без действия да причинява.

14. Този управител не сътворява за хората ни задължения, нито дела, нито привързаност към техни плодове — а неговата Мая това извършва.

15. Вездесъщият ничий грях не приема, нито добродетел. Объркани са съществата, защото знанието от незнание прикрито е.

16. В които незнанието от знание е разрушено, в тях знанието като блестящо слънце висшия огрява.

17. В които разумът такъв е, такъв е азът, на това отдадени, които убежище потърсили са в него, изчистват греховете си със знание и стигат там, откъдето никой не се връща.

18. Едно и също виждат мъдрите във брахман образован и смирен, във крава, в слон, във куче и във просяк.

19. Още тук дори от този е победен светът, умът на който в равновесие стои. Безгрешен, към всичките еднакъв е Брахма, затова той в Брахма пребивава.

20. Не бива да се радваш, удоволствие когато получаваш, не бива да скърбиш, когато страдаш. Който със стабилен разум е, незаблуден и знаещ Брахма, във Брахма пребивава.

21. Азът, към насладите отвънка непривързан, щастието придобива, което е във аза. Този аз, съединен със Брахма постига вечно блаженство.

22. От външните контакти породени, непостоянни и носещи страдания са радостите, о, сине на Кунти; не търсят мъдрите наслада в тях.

23. Който тук дори, преди от тялото да се освободи, успее напора на гняв и страст да спре, той съединен е и щастлив човек.

24. Тоз, който в себе си щастлив е, в себе си се наслаждава и вътре в себе си съзира светлина, този йога, съединявайки се с Брахма, тъждествен с Брахма става.

25. Тъждественост със Брахма постигат мъдреците с разрушени грехове, съмненията хвърлили, чийто ум от аза подчинен е; които на добруването на всички същества са се отдали.

26. От гняв и страст освободени, овладели си ума, тези отшелници, познаващи аза, постигат бързо тъждественост със Брахма.

27. Оставяйки отвън обектите на сетивата, погледа между веждите спрял, на прана и апана хода в ноздрите като прекъсва,

28. със подчинени сетива, ум и разсъдък, мъдрецът, към освобождение насочен, лишен от страсти, страх и гняв, завинаги свободен става.

29. Мен знаещ, като приемащ жертвите, а също и усилията; на всички светове като владетел и доброжелател на всички същества — той мир постига.

ОМ! Така в свещената Бхагаватгита Упанишада, в науката за Брахма, в писанието за йога, в разговора между Шри Кришна и Арджуна, свършва пета глава, наречена ЙОГА НА ОТРИЧАНЕ ОТ ДЕЙСТВИЯТА.

Шри Бхагаван каза:

1. Този, който без упование във плодовете делата върши, които трябва да извършва — той е отречен и той е йога, не онзи, който огън жертвен не запалва и обреди не изпълнява.

2. Това, което е отреченост, то йога се нарича, така го знай, Пандава. Наистина, не става никой йога, щом от въображенията си не е отречен.

3. За мъдрия, йога започващ, се казва, че средство са делата. А който е йога постигнал, за него казва се, че средството е недеяние.

4. Щом нито към обектите на сетивата, нито към делата се привързва, тогава изоставилият въображенията всички установен във йога се нарича.

5. Нека той чрез аза аза да издига, никога чрез аза аза да не сваля, защото азът на аза е приятел и азът на аза сам е враг.

6. За този азът е приятел, който аза със аза победил е; когато азът е непобеден, тогава азът негов враг е.

7. Аза победил, постигнал мир, установен е вече той във аза висш във студ и пек, във удоволствие и мъка, във уважение и във позор.