Шримад Бхагавадгита упанишада

62. Когато мисли за сетивните обекти, човек привързаност към тях поражда. От таз привързаност страстта възниква, а от страстта се ражда гняв.

63. Гневът заблудата създава, заблудата — объркване на паметта, това объркване — изгубване на разума, на разума крушението пък до падение довежда.

64. Освободен обаче от пристрастие и неприязън, при работа с обектите на сетивата себе си чрез аза контролиращ, той постига чистота.

65. В чистотата страданията негови изчезват. А пък човек със съзнание чисто постига бързо разум твърд.

66. Несъсредоточеният няма разум, нито за битието усет, без усета за битието няма мир, а без мира и щастие е невъзможно.

67. Чийто ум след сетивата ходи, съзнанието му отнесено е тъй, както вятърът отнася лодка по водата.

68. Затова, о, мощноръки, чийто усети са дръпнати на сетивата от всичките обекти, разсъдъкът му е стабилен.

69. Където нощ за всички същества е, будност за съсредоточения става. Което будност е за съществата, е нощ за зоркия мъдрец.

70. Тъй както неподвижно е морето, макар водите да го пълнят непрестанно, така желанията в него се изгубват. Той единствен мир постига, не който удоволствия мечтае.

71. Оставил всичките желания, без страсти, себелюбие и егоизъм, той постига мир.

72. Установяване във Брахма е това, о, Партха. Който стигне там, не се обърква вече. Във него пребивавайки в последния си час постига той тъждественост със Брахма.

ОМ! Така в свещената Бхагавадгита Упанишада, в науката за Брахма, в писанието за йога, в разговора между Шри Кришна и Арджуна, свършва втора глава, наречена САНКХЯ ЙОГА.

Арджуна каза:

1. По-високо ти поставяш разума от действието, Джанардана, а защо към действия ужасни, о, Кешава, ме подтикваш?

2. Със тези някакси заплетени слова объркваш моя ум. Затуй кажи ми ясно това едничко нещо, с което блаженството да постигна.

Шри Бхагаван каза:

3. Два вида пътища във този свят от мен са дадени, о, непорочни. За мъдреците — на знанието йога, за йогите пък — на действието йога.

4. Нито чрез отричане от действия човек постига, нито чрез отшелничество само съвършеното единство.

5. Дори за миг без действие не може някой да остане — дела извършва всеки, заставен от природните си свойства.

6. Възпиращ на действията органите, в ума на който продължават представи за сетивните обекти, той глупав е и се нарича лицемер.

7. А много по-добър е този, който сетивата с ума си контролира, о, Арджуна, и без привързаност отдава на действието органите в карма йога.

8. Върши определените дела, делата от бездействието по-добри са, дори и тялото с бездействие не можеш да поддържаш.

9. Всички действия обвързват в този свят, жертвените само не. Затуй върши, Каунтея, делата без да се привързваш.

10. Чрез жертва хората създаде нявга Праджапати и каза: „Чрез нея ще се размножавате и тя желаното ще ви донася.

11. Чрез нея вий хранете боговете и нека те да хранят вас. Почитайки се тъй взаимно, ще имате върховно блаженство.

12. Желаните от вас наслади ще имате от боговете, хранени чрез жертва. А който даровете взема без жертва да извършва, той крадец е същи.

13. От всички грехове освободени са добрите, остатъка от жертвата ядящи; същински грях ядат онези, за себе си единствено приготвящи храната.

14. Храната всички същества поражда, храната от дъжда се ражда, дъждът от жертва се поражда, а жертвата от делото се ражда.“

15. Знай, че делото от Брахма се поражда, а Брахма от най-висшето се ражда. Всепроникващият Брахма затова винаги във жертвата присъства.

16. Който, отдаден в удоволствия на сетивата, с туй завъртяно колело не се върти, — напразно, Партха, той живее.

17. Но човек, чиято радост е единствено във аза, доволен с аза и само в аза удовлетворен — за него дълг не съществува.

18. В делата му причина няма, нито в неговото недеяние; нито пък има някаква обвързаност с което и да било същество.

19. Затова със безпристрастност нужните дела извършвай. Единствено чрез безпристрастност азът висш е постижим.

20. До пълно съвършенство само чрез дела е стигнал Джанака и други още. Ти също с грижа за света върши делата свои.

21. Защото най-добрият както действа, така и другите постъпват. Какъвто пример той създава, по него хората се водят.

22. Аз нямам, Партха, дълг във никой от трите свята, нищо да постигам и нищо непостигнато — но пак дела извършвам.

23. Защото ако аз престана дела да върша непрестанно, то всички хора, Партха, по моя път ще тръгнат.