Шримад Бхагавадгита упанишада

24. Ако действия не вършех, да рухнат щяха световете; на кастите разбъркване бих причинил, а пък на всички хора — гибел.

25. Невежите с привързаност, Бхарата, дела извършват, а знаещият трябва с безпристрастие да действа.

26. Да не създава той объркване във умовете на неразумните, привързани към делото. Да върши свойта работа добре, подтиквайки и тях към дейност.

27. Всички действия от трите свойства — гуните природни — се извършват, ала човек, от егоизма заблуден, си мисли „действам аз“.

28. Познаващият гуните, о, мощноръки, и действията като взаимодействие на гуни с гуни, не се обвързва.

29. Заблуденият от гуните, към гуните и към делата се привързва. Но нека знаещият не обърква този с непълно знание.

30. Със съсредоточено съзнание делата всички като отдадеш във мен, без привързаност и без надежди, сражавай се, от всякаква тъга освободен!

31. Които постоянно се придържат към казаното тук от мен, с вяра и без колебание — от действията се освобождават.

32. А тези, които, колебливи, не практикуват както казах, загубват знанието цяло и своето съзнание унищожават.

33. Според своята природа мъдреците действат и всички същества я следват също; насила невъзможно е да се постигне нещо.

34. Установени са за всяко сетиво отблъскването и стремежа към който и да е обект. Под властта на тези две да не попада никой, защото пречки са по неговия път.

35. И по-добре е собствената дхарма лошо да изпълниш, отколкото да следваш чужда превъзходно. Във свойта дхарма да умреш дори е благо; страшно е да следваш чуждата дхарма.

Арджуна каза:

36. Тогава от какво подбуден е човек да върши грях, дори, Варшнея, да не иска — насила сякаш тласкан?

Шри Бхагаван каза:

37. От раджа гуна породено, желанието се превръща в гняв. Като огън ненаситен, грях велик донасящ, той враг е страшен.

38. Както пламъкът със дим покрит е, огледалото със прах, а пък зародишът в утробата е скътан, така във раджа гуна той се крие.

39. Обгърнато е знанието на мъдрия от вечния противник — огъня на неутолените желания, о, Каунтея.

40. За него казват, че сетивата, ума и разума са негов дом. За въплътения той заблуждения създава и знанията с тях забулва.

41. Затуй най-първо сетивата овладей, о, най-добър потомък на Бхарата, на всяка цена този грешник убий, мъдрост и знание който погубва.

42. Сетивата, казват, са велики; умът е по-велик от тях; от него разумът е още по-велик; обаче най-велик е азът.

43. По-висш от разума го осъзнавай, установи се в аза и убий врага, о, мощноръки, прикрит във форма на желание неизпълнимо.

ОМ! Така в свещената Бхагавадгита Упанишада, в науката за Брахма, в писанието за йога, в разговора между Шри Кришна и Арджуна, свършва трета глава, наречена КАРМА ЙОГА или ЙОГА НА ДЕЙСТВИЕТО.

Шри Бхагаван каза:

1. Таз безсмъртна йога аз открих на Вивасван, Вивасван на Ману я предаде, а Ману разказа на Икшваку.

2. Така царете тази йога по традиция един на друг предаваха. Но дълго време щом измина, Парантапа, изгуби се тя в този свят.

3. Днес аз на теб откривам тази древна йога, защото мой почитател си и си ми любим. Тя несъмнено е велика тайна.

Арджуна каза:

4. Но твойто раждане е късно, по-старо раждането е на Вивасван. Как тъй ти пръв си я изказал?

Шри Бхагаван каза:

5. Много мои раждания са преминали, Арджуна, твои също. Аз всичките ги знам, но ти не ги познаваш, Парантапа.

6. Аз нероден съм, със същност неунищожима и господар на съществата. Във своята природа пребивавам и в мойта Мая аз се раждам.

7. Когато дхармата запада, щом не-дхармата укрепва, тогава, о, Бхарата, аз раждам себе си.

8. Достойните да защитя, злодеите да погубя и дхармата да утвърдя се явявам от ера на ера.

9. Тоз, който дивното ми раждане така познава, о, Арджуна, не се преражда, щом напусне тялото, а с мен се слива.

10. Без страсти, страх и гняв, погълнати в мен неотклонно, в мен търсещи закрила, с усърдие и знание пречистени, мнозина идват в мен.

11. Тъй както те към мен подхождат, така и аз приемам тях. Затуй по моя път да следват винаги, о, Партха.

12. А тези, успех в делата дето искат, почитат боговете, защото в този свят човешки успехът на делата идва бързо.

13. От мен създадени са четирите касти според различните дела и качества. Макар създател техен, знай, че недействуващ и неизменен съм.

14. Делата мен не замърсяват, нито пък аз жадувам плодовете техни. Този, който ме така познава, не се обвързва от делата.

15. С такова знание извършвали са действия желаещите свобода във древността. Така и ти върши делата, както древните.