Шримад Бхагавадгита упанишада

41. Когато беззаконие царува, Кришна, жените на рода се покваряват, а щом жените са покварени, Варшнея, и кастите се смесват.

42. Това смешение пък води рода и тези, дето го унищожават, в ада. От приношения — вода и зърно — лишени, предците също долу падат.

43. От злодейството на тези, унищожили си рода и кастите объркали, завинаги погива също и родовата и кастовата дхарма.

44. О, Джанардана, чували сме още, че хората от родове, чиято дхарма е унищожена, за вечни времена във ада пребивават.

45. Ах, какъв ужасен грях се готвим ний да сторим, убивайки роднини свои, от алчност удоволствия и царство да добием!

46. Дори ако без съпротива, невъоръжен, на Дхритаращра синовете с оръжие в ръката ме убият — за мен е по-добре!“

Санджая каза:

47. На бойното поле Арджуна изрече тези думи, захвърли лък, стрели, отзад на колесницата приседна, потънал в мъка.

ОМ! Така в свещената Бхагавадгита Упанишада, в науката за Брахма, в писанието за йога, в разговора между Шри Кришна и Арджуна, свършва първа глава, наречена ЙОГА НА ОТЧАЯНИЕТО НА АРДЖУНА.

Санджая каза:

1. На него, обладания от жалост, облян във сълзи и треперещ, измъчен и с объркан ум, Мадхусудана ето тези думи рече:

Шри Бхагаван каза:

2. Каква е тази недостойност в теб във този труден миг? На благородник тя не подобава; не към рая, а към позор те води, о, Арджуна!

3. Не ставай малодушен, Партха, това не ти подхожда. Позорната мекосърдечност отхвърли. Стани, о, Парантапа!

Арджуна каза:

4. Но как със Бхишма да се бия и също с Дрона, о, Мадхусудана? Как да ударя със стрели онези, за почит дето са достойни, о, Арисудана?

5. На този свят е по-добре с просия да живея, а не почитаните си учители да умъртвя. Ако убия моите учители — макар от алчност да са обладани — опръскана със кръв наслада ще спечеля!

6. Не знам кое е по-добре за нас — да победим или пък да ни победят. Но да живеем няма да желаем, ако убием строените пред нас на Дхритаращра синове!

7. От слабост и от жалост съм целия разтърсен. Объркан е умът ми и питам теб за своя дълг. Кажи ми твърдо кое е най-достойно? В нозете твои падам, просвети ме, аз ученик съм твой!

8. Не виждам мойта мъка, която чувствата изгаря, как ще ме остави — дори богато царство, неоспорвано от никой да спечеля и даже власт над боговете да добия!

Санджая каза:

9. Щом на Хришикеша тез слова изрече, Гудакеша пак повтори на Говинда: „Няма да се бия!“, и замлъкна.

10. На този, който скръбен беше на двете армии в средата, о, Бхарата, усмихнат Хришикеша заговори.

Шри Бхагаван каза:

11. Скърбиш за нещо, за което да тъжиш не трябва, и мъдри думи сякаш казваш. Ала за живите и за умрелите еднакво не тъгуват мъдреците.

12. Никога не е било да не съществувам аз, нито пък ти, нито тези вождове на хората; нито някога ще стане всички ние да не бъдем.

13. Както влезлият във тяло детство, юношество, старост преминава, тъй и тялото се сменя — мъдрият не се обърква от това.

14. Сетивните усещания раждат, Каунтея, горещина и студ, а също удоволствие и болка. Те идват, после си отиват, защото са нетрайни. Приемай ги спокойно, о, Бхарата.

15. Човек, когото не объркват те, о, най-добър между людете, спокоен във страдание и в щастие, той за безсмъртие е зрял.

16. От небитието не се поражда нищо, нито пък реалното да бъде ще престане. Така са вътрешно видели тези двете познаващите истината мъдреци.

17. Това, с което всичко е изпълнено, е, знай, неунищожимо. На неизменното не може никой разрушение да причини.

18. Унищожими всичките тела са. Но знае се, че въплътеният във тялото е вечен, неунищожим и е неизмерим.Затуй — сражавай се, Бхарата!

19. А този, който мисли, че убива, и този, който смята, че е смъртен — и двамата се лъжат. Той не убива, нито е възможно убит да бъде нявга.

20. Той не се ражда, нито пък умира, нито, щом сега го има, да бъде ще престане. Непороден и вечен, неизменен и прадревен, той не умира, когато тялото умре.

21. Като го знае неизчезващ, вечен, нероден и неизменен, кого такъв човек, о, Партха, ще убие, и как ще го унищожи?

22. Тъй както износените дрехи човек изхвърля и нови си облича, така и тялото захвърляйки, във друго, ново тяло въплътеният отива.

23. Оръжията него не разрязват, а огънят не го гори.Водите него не намокрят, а вятърът не го суши.

24. Не може него да разрежеш, не може да го изгориш. Не можеш него да намокриш, не можеш да го изсушиш. Той вечен е и вездесъщ, стабилен, неподвижен, и винаги един и същ.

25. За него казва се, че е неявен, над мисълта и неизменен. Като го знаеш ти такъв, не бива никак да тъгуваш.