16. Какво е дело и що е недеяние — тук се заблуждават дори и мъдреците. Аз действието ти разкривам, защото, щом го знаеш, от нечистота ще се освободиш.
17. Да се познава действието трябва непременно, а още и злодействието и бездействието също. На делото е тайнствен пътят.
18. Този, който в действие бездействие съзира и който във бездействието вижда действие, той между хората е мъдър, той съединен е и е свършил всичко, което трябва да извърши.
19. От всичките представи и желания свободен, чийто дела са изгорели в огъня на знанието, дори и мъдреците учен го наричат.
20. Към плодовете на делата стремежа изоставил, винаги доволен, на нищо не разчитащ, макар и непрекъснато да действа, той не извършва нищо.
21. Себе си, ума си покорил, желание за придобивки изоставил, извършващ работата само с тялото, той грях не върши.
22. Задоволен с това, което от самосебе си му идва, над двойките противоположности, от завистта освободен, в печалба и във загуба еднакъв, макар да действа, той не се обвързва.
23. Този, който привързаността е надделял, свободен, със съзнание във мъдростта установено, действията като жертва изпълняващ — изчезват всички негови дела.
24. Жертвата е Брахма, маслото е Брахма и огънят е също Брахма. Принасянето пак чрез Брахма става и Брахма също се достига от онзи, който при всяко дело в Брахма е съсредоточен.
25. Жертва на боговете йоги някои извършват. Други самите себе си чрез жертвата на Брахма се принасят.
26. Слуха и сетивата други йоги във огъня на съсредоточеност изгарят, а трети звука и всичките обекти на сетивата изгарят в пламъка на сетивата.
27. Други изгарят всичките дела на сетивата и всички действия на праната във пламъка на йога на съсредоточеност във аза, от мъдростта запален.
28. Жертвуват богатство някои, аскетизъм и практика на йога посвещават, а други жертвуват обети на изучаване и знание.
29. Някои изгарят прана във апана и апана в прана. Задържайки движението на прана и апана, те пранаяма практикуват.
30. Други храненето управляват и изгарят праните във праните. Познаващи жертвуването, всички те с жертвата изгарят греховете.
31. Които хранят се с остатъци от жертвата, безсмъртие донасящи, вечния Брахма достигат. Не е за тези, които жертва не принасят този свят, а другия още по-малко, о, най-добър от потомците на Куру.
32. Такива жертвоприношения подробно са описани във Ведите. Знай, че всички те от действието са родени, и ще се освободиш.
33. Жертвоприношение на мъдрост по-добро е от жертва на имоти светски, о, Парантапа. Всички действия във мъдростта завършват, Партха.
34. Покланяй се, служи и питай мъдреците, истината зрящи, и в знанието ще те посветят.
35. Това щом знаеш, не ще изпаднеш отново във заблуда, о, Пандава. Със тази мъдрост ще съзреш във аза всички същества и после — мен.
36. Дори от всички грешници ти най-голям да бъдеш, със лодката на знанието само ще преплуваш всички грехове.
37. Тъй както огънят пламтящ дърветата изпепелява, о, Арджуна, така на знанието огънят изпепелява всичките дела.
38. Като знанието свято, няма друго в този свят. Който в йога е установен, с времето ще го намери в аза.
39. Погълнат в него, преданият, контролиращ сетивата, спечелва знанието и така достига мир върховен.
40. Невежият, безверният и колебаещ се пропадат. Щастие за колебливия ни в този свят, ни в другия не съществува.
41. Делата не обвързват, Дхананджая, този, който действията е отдал на йога, съмненията чрез знанието е унищожил и е установен във аза.
42. Затуй със меча на знание за аза убий гнездящото се във сърцето от незнание родено колебание, установи се в йога и стани, Бхарата!
ОМ! Така в свещената Бхагаватгита Упанишада, в науката за Брахма, в писанието за йога, в разговора между Шри Кришна и Арджуна, свършва четвърта глава, наречена ЙОГА НА МЪДРОСТ, ДЕЛО И НЕОБВЪРЗВАНЕ.
Арджуна каза:
1. Отричането от делата, Кришна, и също йога хвалиш ти. Кажи ми твърдо това от тези две, което по-добро е.
Шри Бхагаван каза:
2. Отричането и на действието йога — от двете всяко най-висше щастие донася. Обаче по-висока от отричането от делата е Карма Йога.
3. Знай, този е завинаги отречен, който ненавист не изпитва, нито пък желание. От двойките противоположности освободен, той бързо се избавя от обвързване.
4. Санкхя и йога за различни невежите, не умните представят. Който във едната е установен, на двете получава плодовете.
5. Там, където чрез санкхя се отива, дотам и йога стига. Едно във санкхя и във йога който вижда, той истината вижда.
Читать дальше