Шримад Бхагавадгита упанишада

26. Но даже ако мислиш, че той вечно се ражда и вечно умира, то пак, о, Мощноръки, не подобава да тъжиш.

27. Родилият се ще умре непременно; умрелият със сигурност ще се роди. За неизбежното не трябва да скърбиш.

28. Неизявени са в началото съществата, по средата — проявени, о, Бхарата, и отново в своя край-неизявени. Какво тук има да тъгуваш?

29. Някой като чудо го съзира, друг говори пък като за чудо, трети го дочува като чудо, но чувайки дори, не го познава никой.

30. Въплътеният, телата всички обитаващ, е вечен и неубиваем, о, Бхарата.За никое от съществата не тъгувай затова.

31. Не трябва да се колебаеш също дълга си като изпълняваш.За кшатрия не съществува радост по-голяма от битката за правда.

32. Небесната врата сама отваря се тогава. Мечтаят кшатриите, Партха, за война такава.

33. Ако ти не изпълниш своя дълг да се биеш-и славата, и дхармата си ще изгубиш, и грях ще сториш също.

34. Ще говорят за позора твой людете вечно, а за този, който уважаван бил е, срамът по-лош е от смъртта дори.

35. Войните велики ще помислят, че избягал си от страх, и за тези, които оценяват те високо, ще паднеш във калта.

36. Думи непристойни твойте врагове ще изрекат, силата ти клеветейки. По-лошо може ли да има?

37. Убит, ти рая ще спечелиш, а ако победиш, земята ще те наслади. Затуй решително за битката стани, о, син на Кунти!

38. Еднакъв в щастие и мъка, в победа, както в поражение, стани, за битката готов! Грях така не ще извършиш.

39. И тъй, описах мъдростта на санкхя. Чуй сега за йога. Със нейното познание, о, Партха, ти на делата оковите ще хвърлиш.

40. По този път усилия безплодни няма, нито препятствия неотстраними. Дори и малко практика такава страха велик от раждане и смърт премахва.

41. Добре когато е насочен, о, радост за потомците на Куру, единен е умът. Различни и безбройни са на нерешителния умовете.

42. Красиви думи неразумните говорят, тълкуват Ведите буквално, Партха, удоволствия желаят и казват: "Тук нищо друго няма!

43. Мечтаят в себе си за рая и в резултат прераждане постигат. Извършват многобройни ритуали наслаждения и власт за да добият.

44. Привързани към удоволствия и власт, с объркан ум — съсредоточеният, неотклонен разум за тях е непознат.

45. Във Ведите за трите гуни се говори, но ти свободен, о, Арджуна, от тях бъди. Над противоположностите, пребиваващ в саттва, без грижа за свойто битие, установен във аза.

46. Доколкото е нужен бент на място, от вода залято, дотолкова са нужни всички Веди за мъдрия, познаващ аза.

47. Делата твое право са, но не и плодовете техни. Не трябва плодовете на делата за теб да бъдат подтик, но към бездействие не се привързвай също.

48. Установен във йога, действай без привързаност, о, Дхананджая, еднакъв във успех и неуспех. Йога се нарича неизменността.

49. Далеч по-ниско е, о, Дхананджая, делото обикновено, от единението с разума. Търси убежище във разума. Жалки са желаещите плодове.

50. Тоз, който е с единен разум, дори на този свят отхвърля и добрите, и лошите дела. Затуй към йога се стреми. Йога е изкуството в делата.

51. Мъдреците, разума обединили, отрекли се на действието от плода, освободени от оковите на вечното прераждане, постигат пълно съвършенство.

52. Когато твоят разум надделее заблудата и мрака, ще бъдеш равнодушен към чутото и към това, което в бъдеще ще чуеш.

53. Щом разумът ти, заслепен преди от шрутите, застане съсредоточен и непоклатим, тогава йога ще постигнеш.

Арджуна каза:

54. Какви са белезите, о, Кешава, на човек, съзнанието на когото в съсредоточеност е пълно? Как този със стабилен ум говори, как седи и как върви?

Шри Бхагаван каза:

55. Човек, когато е премахнал желанията свои от ума си, Партха, насочен в аза и в аза удовлетворен, наричат го човек със съзнание твърдо.

56. Чийто ум сред мъки е спокоен и в удоволствия — с угаснали желания, унищожил страстта, страха и яростта — мъдрец със ум стабилен го наричат.

57. Който непривързан е към нищо и добро и зло посреща без удоволствие и без боязън — съзнанието му е твърдо.

58. Тоз, който отвсякъде отдръпва сетивата, тъй както костенурката свойте лапи — съзнанието негово е твърдо.

59. Когато въплътеният се дръпва от обектите, изгубват сладостта си, защото с тях той не се храни; но вкусът към тях остава. Обаче и вкусът дори изчезва, когато висшето съзреш.

60. А може и човек със различаващ разум, о, сине на Кунти, да се опитва, но сетивата буйни ума му да отнасят.

61. Нека да ги овладее и към мен да се насочи. Човек с разсъдък твърд е този с овладяни сетива.