Шримад Бхагавадгита упанишада

43. Там връзка получава той със разума от тялото предишно и пак на самосъвършенство се отдава, о, радост за потомците на Куру.

44. Увлича се неудържимо от тази практика предишна и на Ведите над ритуала даже преминава стремящият се знание на йога да постигне.

45. На практиката като резултат от греховете се изчиства старателният йога, усъвършенства се през много раждания и накрай достига този път върховен.

46. От аскетите йогът по-велик е, от мъдреците също по-велик се смята и от отдадените на делата по-велик е йогът; затова стани ти йога, о, Арджуна!

47. А от всички йоги този, който в мен насочен е чрез вътрешния аз, изпълнен с вяра, аз смятам най-добре съединен.

ОМ! Така в свещената Бхагаватгита Упанишада, в науката за Брахма, в писанието за йога, в разговора между Шри Кришна и Арджуна, свършва шестата глава, наречена ЙОГА НА СЪСРЕДОТОЧЕНОСТ ВЪВ АЗА.

Шри Бхагаван каза:

1. С ум насочен в мен, о, Партха, под закрила моя йога като практикуваш, чуй как несъмнено мен изцяло ще узнаеш.

2. Познание и мъдрост аз ще ти предам. Като ги разбереш, тогава друго за узнаване не ще остане.

3. Измежду хиляди човеци към съвършенство единици се стремят, а от постигналите съвършенство напълно мен познават единици.

4. Земя, вода и огън, въздух и пространство, ум, разум и себичност — ето осем форми на моята природа.

5. Моята низша природа е тази. Узнай ти и другата, висша: душа на битието, мощноръки, която този свят поддържа.

6. От нея всички същества възникват, знай това. Аз създател съм на този свят и също негов разрушител.

7. От мен по-висше нещо няма, Дхананджая. На мен нанизано е всичко като бисери на нишка.

8. Аз на водата съм вкуса, о, Каунтея, на луната и слънцето съм светлината, Пранава съм на всички Веди, звука в пространството, в мъжете — мъжествеността.

9. Благоуханието на земята съм и в огъня горещината, във всички същества живота съм и аскетизма на аскетите.

10. Аз семето съм на всички същества. Познай ме като разума извечен на мъдреците, като величието на великите.

11. Силата съм аз на силните, от привързаност и от желания освободени. Във съществата любовта съм, на дхарма непротивна.

12. Всички състояния — на саттва, раджас и на тамас — от мен са само. Знай, че аз във тях не съм, а те са в мене.

13. От трите гуни е този свят объркан и не ме узнава като от тях стоящ по-горе и неунищожим.

14. Трудно е да се надмогне тази моя дивна Мая, създадена от трите гуни. Но търсещите в мен убежище я надделяват.

15. Не търсят в мен убежище злосторниците, глупавите, долни хора, със знание, объркано от Мая и с демонична същност.

16. Четири вида добродетелни хора почитат мен, Арджуна: страдалците, знание които търсят, за богатство жадните и мъдреците, о, Бхаратаршабха.

17. От тях мъдрецът, винаги съединен, мен единствено почитащ, е най-добър. За него много аз съм мил и той за мен е мил.

18. Те всички добродетелни са, но като мен мъдрецът е — така аз мисля. Той непоклатим е, защото в мене е съединен и аз съм висшата му цел.

19. Подир прераждания много достига ме мъдрецът. Такъв велик човек да осъзнава „Васудева е всичко“, трудно се намира.

20. А тези със смутено от желанията знание различни ритуали изпълняват според своята природа, търсещи убежище във други божества.

21. Щом с вяра някой форма някоя почита, на неговата вяра пак аз стабилност давам.

22. Изпълнен с тази вяра, той от божеството подкрепа търси и исканото получава, но всъщност от мен това е само.

23. Обаче тези плодове за хората със ум ограничен нетрайни са. Почитащите божествата тях постигат, но преданите в мен при мен достигат.

24. Мен, непроявения, за проявен неразумните смятат. Мойта висша същност не познават, неизменна и всевишна.

25. Не съм за всички явен аз, в обвивката на Мая съм забулен; светът объркан мене не познава като нероден и неизменен.

26. Предишните, и настоящите, и бъдещите същества аз зная, о, Арджуна, но никой мен не знае.

27. От противоположностите на омраза и привличане, Бхарата, попадат във заблуда всички същества, о, Парантапа.

28. Но хората, изчистени от грехове, добри дела извършващи, освободени от заблудата на двойките противоположности, почитат мен, в себеотдаване установени.

29. Търсещите в мен закрила, към освобождение от смърт и старост се стремят, узнават пълно Брахма, аза висш и всичките дела.

30. Който като същност на земното и на божественото, на всички жертвоприношения узнае мен — в часа на свойта смърт дори — със ум съединен ме той познава.