Шримад Бхагавадгита упанишада

8. Комуто азът със мъдрост и със знание задоволен е; който е непоклатим и сетивата победил, съединен наричат йога, отнасящ се еднакво към глина, камък и злато.

9. А чийто разум е еднакъв между приятели, другари, врагове и безучастни, безразлични, ненавистници, роднини, сред праведни а също и сред грешни, той още по-висок е.

10. Нека йогът постоянно да се упражнява сам, във тайно място, със съзнание в аза насочено, свободен от желания, към придобивки безразличен.

11. На чисто място да застане, върху постилка здрава, не много ниска или пък висока — с тревата куша, антилопска кожа и плат застлана.

12. Съсредоточвайки ума, мислите и сетивата си владеещ, нека, седнал във асана, да упражнява йога за изчистване на аза,

13. като поддържа тялото, главата, шията изправени и неподвижни, погледа държащ във върха на носа, без настрани да поглежда;

14. себето успокоил, страха прогонил, твърд във целомъдрие, със ум стабилен, съзнание към мен насочил, отдаден в мен.

15. Като се упражнява винаги така, йогът с ум успокоен постига пребиваващия в мене мир на висшата нирвана.

16. Не е, обаче, тази йога за неумерени в яденето, нито пък за онзи, който никак не яде, нито за този, който много спи, нито за будуващия много, о, Арджуна.

17. Умереният в храненето и в почивката, умереният в работата, умереният във спането и будуването става йога и страданието го напуска.

18. Щом, овладяно, съзнанието в аза е установено постоянно, освободеният от всичките желания нарича се съединен.

19. Като пламък във спокоен въздух — така сравняват йога със съзнание дисциплинирано, съединение със аза упражняващ.

20. Когато мисълта в покой е задържана чрез практика на йога, когато удовлетворен е, аза виждайки чрез аза във аза,

21. щастие върховно във което умът съзира, за сетивата недостъпно; когато, там установен, от истината не помръдва;

22. достигнал го, когато той разбира, че повече не може да постигне и пребиваващ в него дори нещастия големи не го разтърсват —

23. това е скъсване на връзките с тъгата и се нарича йога. Тази йога се следва със решителност и неотклонен ум.

24. Всички желания, от помисли родени, напълно изоставил, с ума си като овладява сетивата от всичките страни,

25. полека-лека неотклонност да постигне с помощта на разума, като го придържа. Във аза утвърден, за нищо друго да не мисли.

26. Винаги когато се изплъзва колебливият и нестабилен ум, нека той го връща, задържайки го във властта на аза.

27. Този йога, умът на който е успокоен, със усмирени страсти, чист и слял се с Брахма — постига висшето блаженство.

28. Завинаги със аза свързан, премахнал греховете, постига лесно йогът на единението с Брахма върховното блаженство.

29. Във всички същества съзира аза и в аза — всички същества тоз, чийто аз чрез йога е съединен — навсякъде все същото той вижда.

30. Този, който мен навсякъде съзира и всичко вижда в мен, не ще го аз загубя, нито пък той мене ще изгуби.

31. Който, утвърден в единство, мен почита като пребиваващ във всички същества, този йога, където и да е, във мен живее.

32. Който чрез сливане със аза навсякъде едно и също вижда, о, Арджуна, — щастливо или пък нещастно — този йога съвършен се смята.

Арджуна каза:

33. На тази йога, провъзгласяна от теб за достижима чрез равновесие, Мадхусудана, не виждам твърдата основа, защото неспокоен е умът.

34. умът наистина е колеблив, о, Кришна, той е буен, упорит и силен. Аз мисля, че удържането му е трудно, тъй както и на вятъра.

Шри Бхагаван каза:

35. Без съмнение, о, мощноръки, умът е трудно удържим и колеблив, но може, Каунтея, чрез практика и чрез безстрастие да бъде укротен.

36. За този, който не се е овладял, е трудно йога да постигне, според мен; но ако себе си владее, той може да постигне чрез усилията подходящи.

Арджуна каза:

37. А неуспелият, макар усърден, чийто ум блуждае и се отклонява настрани от йога, щом съвършенство не постига в йога, по кой път тръгва, Кришна?

38. Дали загива, отпаднал и от двата пътя, като разкъсан облак, без опора, мощноръки, объркан в търсене на Брахма?

39. Това съмнение, о, Кришна, ще трябва пълно да разсееш, защото за друг, освен за теб, разсейването му е непосилно.

Шри Бхагаван каза:

40. О, Партха, нито тук, ни там за него гибел няма, защото вършещият, любими мой, добро, не ходи никога по пътя към провала.

41. На праведните световете той достига и там безчет години пребивава, а после във семейство на достойни отпадналият се преражда.

42. Или пък той ще бъде в дом на йоги мъдри. Но трудно е в света такова раждане да се достигне.