Джудит Макнот - Сега и завинаги

— Всички ни ще оставят без работа — завърши единият от фермерите пламенното си заклеймяване на „дяволските неща“.

Виктория едва чу думите му, тъй като в този момент каруцата пое по павиран път и мина през внушителен кован портал, който слагаше началото на обширен парк, чиято еднообразност се нарушаваше тук-там от високи дървета и от покритите с розови, жълти и бели цветя криволичещи брегове на няколко потока.

— Като в приказка е — прошепна Виктория. Смаяният й, изпълнен с възхищение поглед обходи огромния парк и грижливо поддържаните брегове на живописните потоци. — Сигурно десетки градинари поддържат това място.

— Така е — отвърна Джак. — Негова светлост има четирийсет градинари заедно с онези, които се грижат за истинските градини. При къщата имам предвид. — Петнайсет минути след като бяха поели по павирания път, каруцата направи завой и Джак с гордост посочи: — Това е… Уейкфийлд Парк. Казвали са ми, че има сто и шейсет стаи.

Виктория ахна. Главата й се завъртя, стомахът й се сви. Пред нея в целия си блясък се издигаше великолепна триетажна сграда, която надминаваше и най-смелите й мечти. Тухлена, с просторни предни крила и стръмни островърхи покриви, прекрасната постройка се извиси пред младото момиче.

Каруцата спря пред къщата и Виктория откъсна поглед от сградата колкото да слезе от скамейката с помощта на единия от земеделците.

— Благодаря ви, бяхте много мили — каза тя на двамата и бавно тръгна към стъпалата. Коленете й се подкосиха, докато фактите бавно проникваха в съзнанието й. Зад нея двамата фермери заобиколиха каруцата, за да свалят сандъка й, но тъкмо когато махнаха задната преграда на каруцата, две от прасенцата излетяха, тупнаха на земята и се втурнаха през ливадите.

Момичето се обърна при виковете на селяните и се засмя нервно, когато двамата мъже със зачервени лица се спуснаха след бързите прасенца.

Вратата на къщата се отвори и мъж с решително изражение на лицето и зелена ливрея хвърли възмутен поглед към фермерите, прасенцата и прашната раздърпана жена, която приближаваше към него.

— Провизиите — обърна се той към Виктория с леден глас — се доставят на задния вход.

Вдигна ръка и заповеднически посочи към алеята, която минаваше покрай къщата.

Младото момиче понечи да обясни, че не доставя провизии, но в този момент едно от прасенцата, което бе променило пътя си и се носеше право към нея, преследвано от задъхания си собственик, отвлече вниманието й.

— Махнете каруцата, свинете и особата си оттук! — повиши глас мъжът в ливрея та.

Виктория се наведе и грабна в прегръдките си прасенцето-беглец. След това се обърна към господина на вратата и през смях понечи да обясни:

— Господине, не разб…

Нортръп погледна през рамо към лакея, който стоеше зад него.

— Изхвърлете ги! Всичките!

— Какво става! — попита мъж на около трийсет години с гарвановочерна коса, който слизаше от стълбището във фоайето на къщата.

Икономът ядосано посочи с пръст Виктория:

— Тази жена е…

— Виктория Сийтън — прекъсна го момичето, опитвайки се да потисне смеха си. Напрежението, умората и гладът я бяха довели до нервна криза. Тя видя изненадата, която се изписа на лицето на тъмнокосия мъж, когато чу името й, и истерично започна да се смее.

Обърна се и бутна прасенцето в ръцете на фермера, след това вдигна прашната пола на роклята си и се опита да направи реверанс.

— Страхувам се, че е станала грешка — каза, овладявайки смеха си. — Дойдох, за да…

Леденият глас на високия мъж я спря по средата на реверанса й.

— Грешката ви е, че изобщо дойдохте, госпожице Сийтън. Но не мога да ви изпратя там, откъдето сте дошли, защото много скоро ще мръкне.

Той я хвана за ръката и грубо я дръпна напред.

Ситуацията вече не й изглеждаше неустоимо забавна, а ужасяващо зловеща. Младото момиче уплашено пристъпи през прага и се озова в огромно мраморно фоайе. То бе по-голямо от дома й в Ню Йорк. От двете страни на фоайето елегантно се извиваха огромни двойни стълбища, които водеха към горните два етажа. Куполът на голям оберлихт къпеше в мека слънчева светлина обширното антре, Виктория вдигна глава към стъкления покрив, извисил се три етажа над нея. Той се завъртя пред очите й, а изтощението и разочарованието я обзеха с пълна сила. Беше пропътувала хиляди километри през бурно море и разбити пътища и бе очаквала да бъде посрещната от възпитан джентълмен. Вместо това щеше да бъде изпратена обратно, далеч от Дороти… стъкленият покрив се завъртя пред очите й като калейдоскоп от блестящи размазани цветове.