Джудит Макнот - Ад и рай

— Извинете ме, Елизабет — навъсено каза, — забележката ми беше неоснователна.

И след тези забележителни думи тръгна, като заяви, че ще ловува през целия ден.

Тя сведе поглед, но викарият продължи да гледа след него. После се обърна и погледна Елизабет. Лицето му светна със странна, замислена усмивка.

— Да не би нещо да не е наред? — попита девойката. Той се усмихна още по-широко, облегна се в стола си и щастливо засия срещу нея.

— Очевидно има нещо — отговори с недвусмислено задоволство. — И ако питате мен, аз съм изключително радостен.

Елизабет бе започнала да се чуди дали в това семейство няма някаква лудост и само доброто възпитание я възпря да не го отбележи. Вместо това се зае с чиниите от закуската.

След като изми съдовете и ги прибра, въпреки протестите на викария отиде на долния етаж, за да разтреби и да почисти мебелите. Прекъсна само за да хапнат набързо, и когато привърши с домакинската работа, вече беше късен следобед. Застана насред къщата и тържествуващо огледа резултата от усилията си, а душата й се изпълни с блаженство от добре свършената работа.

— Заслужихте си разходката — каза й Дънкан. — Сега настоявам да се порадвате на отиващия си прекрасен ден.

Елизабет би предпочела топла баня, но тъй като това желание бе неизпълнимо, прие. Навън небето беше синьо, въздухът — мек и изпълнен с благоухания и тя погледна с копнеж към виещия се в падината поток. Щом Иън се завърнеше, щеше да отиде да се изкъпе в реката — за пръв път на открито. Но трябваше да почака, за да не се сблъска с него, докато се къпе.

Обиколи двора, порадва се на гледката, но без Иън й беше скучно. Присъствието му изпълваше атмосферата с напрежение и всеки миг за нея бе различен. Чистенето на къщата му тази сутрин, което направи от скука и главно в знак на признателност, се превърна за нея в нещо съкровено.

Застана на ръба на платото и се загледа в далечината, но пред нея беше красивото му сурово лице с кехлибарените очи. Спомни си нежността в дълбокия му глас и начина, по който вчера я прегърна. Позачуди се какво ли е да си женен, да живееш в уютна къща като тази, заобиколена от величествената природа. Чудеше се и каква ли жена би довел Иън тук като своя съпруга и си представи как разговарят и мечтаят един до друг на дивана пред огнището.

Изведнъж Елизабет се усети, че мислите й са безумни. Представяше си, че самата тя седи до него на дивана! Трябваше да забрави тези скандални мисли и се огледа с какво да запълни времето си. Завъртя се, загледана в разлистената корона на дървото… и тогава я съзря! Голяма дървена къща, почти напълно скрита в клоните на огромната дърво. Очите й светнаха очаровани, докато се взираше в къщичката, и тогава повика викария.

— На дървото има къщичка — обясни му тя защо го вика. — Как мислите, дали ще бъде редно, ако се кача да погледна? Представям си, че гледката оттам ще бъде прекрасна.

Той прекоси двора и внимателно разгледа „стъпалата“, които представляваха дъсчици, заковани в ствола на огромното дърво.

— Не ми изглеждат много здрави тези дъски.

— Не се притеснявайте — жизнерадостно каза Елизабет. — Елбърт казва, че съм била като маймуна.

— А кой е Елбърт?

— Един от нашите коняри — обясни тя. — Той и още двама от нашите дърводелци ми направиха къщичка в клоните на едно дърво у дома.

Викарият погледна сияещото й лице и сърце не му даде да й откаже.

— Добре, качете се, само ми обещайте да внимавате.

— О, да, ще внимавам.

Той я наблюдаваше и видя как изхлузи пантофките си, после обиколи дървото няколко пъти и изведнъж изчезна от погледа му, мярна му се само една яркожълта ивица. За негово най-голямо изумление вече се бе изкатерила в клоните, без да се възползва от прогнилите дъски. Щеше да извика, но разбра, че няма нужда — с безразсъдна пъргавина почти бе стигнала до къщичката.

Елизабет се наведе, за да влезе, и когато се озова вътре, се изправи в цял ръст. Таванът бе достатъчно висок, което я наведе на мисълта, че Иън Торнтън и като малък е бил доста едър. Огледа с интерес овехтялата маса, стола и голямата дървена кутия, които бяха единствените вещи в детската къща. Прозорецът гледаше към долината и върховете и тя затаи дъх от великолепието на гледката. Склоновете бяха потънали в нацъфтели глогини, диви зюмбюли и синчец. После отново заразглежда стаичката. Избърса праха от капака на боядисаната в бяло кутия и видя, че там има издълбан надпис: „Собственост на Иън Торнтън. Ако ти е мил животът, не отваряй.“ И за по-голяма сигурност под надписа имаше череп с кръстосани кости.