Джудит Макнот - Ад и рай

— Отива ви.

Беше спокойна, не се изчерви, не сведе поглед. Около нежното й лице сияеше ореол от златна коса, разпиляна от вятъра — образ на нежна женственост, застинала пред мъжа, който я смиряваше. Светлина и тъмнина, нежност и сила, гордост и решителност — във всяко отношение бяха различни. Някога различията им ги бяха привлекли, сега ги разделяха. И двамата бяха по-възрастни, по-разумни, бяха сигурни в себе си, че могат да устоят на онази топлота, която незабелязано се възцари помежду им на ливадата.

— А на вас не ви отива — отбеляза той.

Думите му изтръгнаха Елизабет от чудния миг, когато като че ли бяха само двамата в света.

— Да, така е — съгласи се тя, тъй като си даваше сметка какво екзотично цвете представлява със своите ефирни рокли и бални пантофки.

Елизабет сгъна одеялото и двамата влязоха в къщата. Иън се залови да почисти и да приготви оръжията за утрешния лов и тъй като тя не се сети за друго занимание, седна да пише на Александра.

По едно време отвън се чуха изстрели и тя се стресна. Стана и отиде до отворената врата, за да види защо се стреля толкова близо до къщата. С пистолета, с който вчера имаше намерение да го застреля, Иън се целеше в нещо. Обзета от любопитство, тя излезе.

Той я зърна и се обърна.

— Улучихте ли мишената? — попита тя позасрамена, че Иън я залови да го наблюдава.

— Да.

След като тя очевидно знаеше да борави с оръжие, Иън си припомни добрите обноски и реши да й предложи едно малко забавление:

— Ще опитате ли?

— Зависи от мишената — отговори тя, но веднага тръгна към него, радостна, че ще се позабавлява с нещо по-истинско от писмото. Бе осъзнала, че когато той не се държи противно, й е много приятно в неговата компания.

— Кой ви научи да стреляте? — попита той, когато тя застана до него.

— Нашият кочияш.

— Добре, че е кочияшът, а не брат ви — подсмихна се Иън, като й подаде заредения пистолет. — Мишената е онази суха клонка с две-три листа по средата.

Елизабет се смути, когато той със сарказъм спомена дуела с Робърт.

— Наистина съжалявам за този дуел. — Тя съсредоточи цялото си внимание върху клонката.

Иън се подпря на един ствол и развеселено я наблюдаваше. Тя вдигна тежкия пистолет с две ръце и прехапа устни от напрежение.

— Брат ви беше много слаб стрелец.

Тя стреля и уцели дръжката на едно листо.

— Аз не съм — усмихна се тя. И после, понеже темата за дуела вече не беше табу, се опита да влезе в тона му:

— Ако аз бях на негово място, осмелявам се да твърдя, че щях…

Той вдигна вежди.

— Да изчакате обявяване на началото, надявам се.

— О, да, сигурно — отговори тя, а усмивката й угасна, защото очакваше друга саркастична забележка.

Но в този миг Иън повярва, че тя щеше да спази правилата на дуела.

Тя му върна пистолета, а Иън й връчи друг — зареден.

— Изстрелът не беше лош — каза той, като изостави разговора за дуела. — Но все пак целта е клонката, а не листата. Краят на клонката — дообясни той.

— Изглежда, че вие сам не сте улучили целта — отбеляза тя и взе да се цели повторно, — тъй като клончето си е на мястото.

— Точно така, само че е по-късо.

Елизабет моментално забрави какво прави и го погледна учудено:

— Да не искате да кажете, че сте го подкастрили с един изстрел!

— Да, с един изстрел — потвърди той, съсредоточен в следващото й прицелване.

Тя свали още едно листо и му подаде пистолета.

— Доста ви бива — похвали я той.

Знаеше, че стреля добре, и усмивката му го потвърждаваше, когато й подаваше заредено оръжие. Елизабет поклати глава:

— Бих искала да видя как вие ще свалите края на клончето.

— Нима се съмнявате в думите ми?

— Нека да кажем, че съм малко скептична.

Иън взе пистолета, бързо го насочи и без да се прицелва, стреля. Пет-шест сантиметра от клонката полетяха към земята. Елизабет наистина се смая и се разсмя от сърце.

— Знаете ли — възкликна възхитена, — досега се съмнявах, че сте се целили в пискюлите на ботушите на Робърт.

Той я гледаше развеселено, докато презареждаше пистолета.

— Тогава бях силно изкушен да се прицеля в някое по-уязвимо място.

— Въпреки всичко нямаше да го направите — отбеляза тя, взе пистолета и го насочи към клончето.

— Какво ви кара да сте толкова сигурна?

— Сам ми казахте, че една кавга не струва колкото един човешки живот. — Тя се прицели, стреля и не улучи. — Имам отлична памет.

Иън вдигна другия пистолет.

— Изненадан съм да го чуя — изрече и се обърна към мишената, — тъй като когато се запознахме, забравихте да ме предупредите, че сте сгодена. И кой беше този тип? — хладно попита, прицели се, стреля и отново улучи.