Джудит Макнот - Ад и рай

— Не трябваше да допускаме това да се случи. Както и да е, ако се върнем в балната зала и се забавляваме с другите, може би никой няма да си помисли, че сме били заедно. Довиждане, господин Торнтън.

— Лека нощ, госпожице Камерън.

Елизабет бе много отчаяна, за да забележи как той нежно й пожела „лека нощ“ вместо „довиждане“, нито пък забеляза, че очевидно не знаеше, че тя е лейди Камерън, а не госпожица Камерън.

Насочи се към една от страничните врати на терасата, вместо към онази, която водеше право в балната зала, отвори я и предпазливо се огледа. Вмъкна се в някаква малка приемна с врата на срещуположната страна, която се надяваше, че се отваря към пуст коридор. След тишината на нощта й се стори, че къщата ще се срути от смеховете, разговорите на висок глас и музиката. Тихичко прекоси стаята.

Късметът изглежда я съпровождаше, тъй като в коридора нямаше никого, и тогава реши да отиде първо в стаята си, за да се оправи набързо. Изтича по стълбите нагоре и тъкмо щеше да прекоси стълбищната площадка, когато от долния етаж дочу гласа на Пенелъпи:

— Някой виждал ли е Елизабет? Трябва да тръгваме за вечеря и лорд Хауард я търси, за да й кавалерства.

За миг се овладя, приглади набързо косата и тоалета си и се помоли дано не й личи, че току-що е била на тайна любовна среща.

— Струва ми се — чу се хладният глас на Валери, — че за последен път са я видели да се скита в градината. Изглежда, че и господин Торнтън също е изчезнал… — Но изведнъж учудено замлъкна, тъй като видя Елизабет да слиза спокойно към тях.

— Господи — усмихна се невинно Елизабет на Пенелъпи и на Валери, — толкова е задушно тази вечер! Мислех си да се поразхладя в градината, но и там е горещо, така че реших да се отпусна за малко в моята стая.

На път за балната зала девойките минаха покрай игралния салон, където няколко господа играеха билярд. Сърцето на Елизабет заби лудо, когато съзря Иън Торнтън с щека в ръце, приведен над най-близката до вратата билярдна маса. Той вдигна поглед и видя трите млади дами, две от които го бяха зяпнали. Кимна им със студена вежливост, след което нанесе удара. Елизабет чу как топките се заблъскаха и едната влезе в джоба, и след това — възторжения възглас на херцог Хамънд.

— Той е дивно хубав по някакъв мрачен, вдъхващ страх начин — призна Джорджина шепнешком. — Около него витае… как да кажа… опасност — добави с изтънчен жест на възхита.

— Така е — с пренебрежение отбеляза Валери, — но беше много права, когато каза, че той няма потекло, добри обноски или пък семейни връзки.

Елизабет с половин ухо чуваше какво говорят. Щастливото стечение на обстоятелствата, които като по чудо я избавиха от неприятности, я убедиха, че Господ бди над нея. Тя му благодари, зарече се да бъде предпазлива и никога, никога да не изпада в подобна компрометираща ситуация. Тъкмо си каза „Амин“, когато преброи четири билярдни топки, които се изсипаха в джоба след неговия удар. Четири! Когато играеше с Робърт, повече от три топки не й се бе случвало да изпрати в джоба. Както изглежда, той бе превъзходен играч.

Чувстваше се освободена и спокойна, докато с лорд Хауард под ръка отиваха да вечерят. Странно, но това настроение бе мимолетно, тъй като то отмина, щом се настаниха на масата. Всички разговаряха непринудено и весело, но Елизабет едва успяваше да запази благоприличие и да не оглежда огромната разточително разкошна трапезария, за да види къде е настанен Иън. Един лакей застана до нея, за да й сервира омар. Тя се възползва от прикритието, което той й осигуряваше, и бързо огледа наоколо. Погледът й се залута сред морето от поклащащи се къдри и букли с проблясващи бижута, втъкнати в сложните прически, всред цялата глъч от хора, които се забавляваха, и тогава го видя — на масата на домакинята между херцог Хамънд и красивата сестра на Валери — Шарис. Херцогът разговаряше с разкошна блондинка, за която се мълвеше, че му е любовница, а Иън с лека усмивка на бронзовото си лице слушаше внимателно какво му разправяше оживено Шарис, а тя собственически бе сложила ръката си върху ръкава му. Той се разсмя на някаква нейна шега и Елизабет отмести погледа си с безразличие, но се почувства като че ли някой я бе зашеметил с юмручен удар. Изглеждаха създадени един за друг — изтънчени, тъмнокоси, самоуверени, нямаше съмнение, че помежду им има нещо, помисли си тя и леко настръхна, а в това време се зае с омара и го прободе с ножа.

Лорд Хауард се наведе към нея и й прошепна: