Джудит Макнот - Ад и рай

— Страхувате се да останете до горчивия край ли? — попита все така безучастно и тримата мъже, които пяха прибрали почти всичките му пари, се разсмяха безчувствено.

Елизабет нерешително се спря с мисълта, че дори да е безумство, усеща, че той желае тя да остане. Помисли си още, че може би си внушава, и храбро се усмихна:

— Само ще си взема чаша вино, господине — измъкна се тя от неудобството. — Вярвам — каза, като търсеше подходящия израз, — че по-нататък ще имате добра ръка — продължи тя, спомняйки си случайно изпуснатите от Робърт думи на хазартен жаргон. Лакеят я чу и се втурна да й поднесе вино. Тя така и не помръдна от мястото си до Иън Торнтън.

Точно тогава тяхната домакиня влезе в игралния салон и с укор огледа играещите. Обърна се към Иън и въпреки блестящата усмивка доста безцеремонно заяви:

— Стига, Торн, самозабравихте се! Приключвайте играта и идвайте в балната зала! — И като че ли с усилие отмести погледа си от него към останалите мъже около масата. — Господа, след двайсет минути прекратявам доставката на пури и бренди.

Повечето зяпачи я последваха от учтивост, въпреки че доста им досади да наблюдават как Иън губи всичко.

— За една вечер играх предостатъчно — съобщи херцог Чамънд.

— Аз също — оттегли се още един участник.

— Само още една игра — настоя лорд Евърли. — У Торнтън останаха от моите пари и имам намерение при идващото раздаване да си ги върна.

Мъжете около масата се спогледаха и лорд Хамънд кимна:

Добре, Евърли, но само една игра и после се връщаме в балната зала.

— Играта е последна и няма да има ограничение на залозите, нали? — попита лорд Евърли, пламнал от страст.

Всички се съгласиха, като че ли това бе най-естественото нещо и Иън раздаде първата ръка. Започнаха с миза хиляда лири. През следващите пет минути сумата в жетони, струпани в средата на масата, нарасна на двайсет и пет хиляди лири. С изключение на лорд Евърли и Иън, другите играчи се отказаха. След обявяване на залозите остана само още едно раздаване. Всички напрегнато мълчаха, а Елизабет тревожно очакваше лорд Евърли да изтегли четирите си карти.

Той ги погледна, после вдигна поглед към Иън и Елизабет видя как очите му триумфално заблестяха.

— Торнтън, тези карти ще ти струват десет хиляди лири, ако ти стиска да продължиш играта.

Елизабет изпита силно желание да удуши богатия лорд и също толкова силно желание изпита да ритне в глезена Иън Торнтън, когато той вдигна залога с пет хиляди.

Елизабет не можа да си обясни поведението му, тъй като дори тя прочете по лицето на Евърли, че картите му са непобедими. Не можеше повече да издържа тази лудост и реши да си тръгне. Но тихичкото прошумоляване на роклята й привлече вниманието на Иън и за трети път тази вечер той я погледна, а за втори път я спря. Докато го наблюдаваше, той почти незабелязано помръдна картите си така, че тя да ги види.

Четири десетки!

Изпита облекчение, но веднага се обърна към лорд Хауард от страх да не се издаде.

— Имам нужда от малко въздух — прошепна му тя, но той беше толкова погълнат да следи реакцията на Евърли и дали ще приеме залога на Иън, че само й кимна. Елизабет разбираше, че като й показа картите си, Иън пое риска тя по някакъв глупав начин да го издаде и да го провали, но не разбираше защо й се довери. Освен това тя стоеше извън полезрението му, но разбра, че той чувства присъствието й и това много му харесва.

След като незабелязано се измъкна, Елизабет се зачуди как да остане в игралния салон, без да привлича вниманието. Разсеяно се приближи до живописните платна, изобразяващи ловни сцени, и се престори, че ги разглежда.

— Твой ред е да залагаш, Евърли — дочу Иън да го подканя.

Отговорът на лорд Евърли я накара да се разтрепери.

— Двайсет и пет хиляди — обяви той.

— Не бъди глупав — избухна херцогът. — Залогът е прекалено голям само за едно раздаване, дори за теб.

Елизабет се приближи отново до масата, тъй като бе сигурна, че вече се владее.

— Мога да си го позволя — с безразличие подчерта лорд Евърли. — Онова, което ме интересува, е дали ти Торнтън си в състояние да покриеш залога, когато загубиш.

Елизабет трепна, все едно оскърблението бе отправено към нея, но Иън само се облегна и впи поглед в Евърли. След няколко доста дълги и напрегнати минути и изрече с опасно мек глас:

— Мога да си позволя да вдигна твоя залог с още десет хиляди лири.

— Ти нямаш други десет хиляди в проклетата си сметка — избухна Евърли — и няма да си заложа парите срещу жетони без покритие, белязани от теб.