Джудит Макнот - Ад и рай

— Много бихме желали да влезем и да погледаме, лорд Хауард, и ако вие ни придружите, не виждам причина, която да ни попречи. Толкова е интересно, половината от гостите са там!

Лорд Хауард не беше безразличен към хубавите личица, обърнати към него с толкова надежда, но погледна Елизабет колебливо, тъй като се бе вживял в ролята си на опекун, а и на него му се искаше да види със собствените си очи какво става в игралния салон.

— Няма да е непристойно — настоя Валери, — там отидоха и други дами.

— Добре тогава — предаде се той. И с Елизабет под ръка, поведе ятото девойки към мъжката светая светих. Елизабет едва се сдържа да не изкрещи, че не желае да наблюдава как Иън Торнтън се разорява, и с привидно безразличие огледа скупчените около най-голямата дъбова маса хора, скриващи от погледа играчите. Тъмната ламперия и тъмночервеният килим придаваха на салона мрачен вид, особено в сравнение с балната зала. В предната част на залата имаше две билярдни маси с красива дърворезба и големи полилеи над тях. Осем други маси за игра на карти запълваха останалото пространство. Играчи около тях нямаше, въпреки че картите бяха обърнати, а жетоните стояха в средата на масите.

Елизабет предположи, че играчите са прекъснали игрите, за да видят какво става на голямата маса, където се усещаше силна възбуда. В това време един от зяпачите обяви, че трябва да си довършат тяхната игра и четирима мъже се отдръпнаха. Лорд Хауард поведе дамите си към освободените места и Елизабет се озова точно им, където за нищо на света не искаше да бъде — до Иън Торнтън, откъдето идеално се виждаше сцената на финансовото му самоубийство.

Заедно с него играеха четирима мъже, в това число и лорд Евърли, чието младежко лице сияеше триумфално. Освен че беше най-младият от четиримата, той беше и единственият, който издаваше чувствата си. Иън Торнтън обаче изглеждаше спокоен, а лицето му бе невъзмутимо. Останалите трима се бяха съсредоточили в картите си с непроницаем израз. Херцог Хамънд, който седеше точно срещу Елизабет, наруши мълчанието:

— Струва ми се, че блъфираш Торн — усмихна се той. — Още повече, че през цялата вечер не ти върви. Наддавам с петстотин — прибави и бутна пет жетона към купчината в средата на масата.

Два факта поразиха Елизабет: прякорът на Иън бе Торн и негова светлост херцог Хамънд се обърна към него като към приятел. Останалите трима погледнаха Иън хладнокръвно, когато на свой ред прибавиха по пет и на към купчината.

Щом дойде редът на Иън да наддава, Елизабет тревожно забеляза, че пред него има само пет бели жетона. И сърцето й се сви, когато той бутна и петте в средата на масата. Без да иска, дъхът й секна и доста ядосано се зачуди защо здравомислещ човек е в състояние да заложи всичко, което притежава, на нещо толкова безумно като случайността.

Последният залог бе направен и херцог Хамънд свали картите си — двойка аса. Другите двама очевидно имаха по-лоши карти и се отказаха.

— Аз печеля! — заяви лорд Евърли на херцога тържествуващо и свали три попа. После се пресегна към купа с жетони и ги засъбира към себе си, но Иън го спря, като бавно изрече:

— Мисля, че това е мое — и свали картите си; имаше три деветки и две четворки.

На Елизабет й олекна и тя несъзнателно въздъхна. Иън я прониза с поглед, като за пръв път забеляза не само нея, но и тревожните й зелени очи, и се усмихна вяло. После се обърна към другите мъже и каза безгрижно:

— Може би присъствието на толкова прекрасни дами ще ми донесе късмет най-накрая.

Той каза „дами“, но Елизабет почувства… или по-скоро разбра, че думите му се отнасяха само за нея.

За съжаление предсказанието му не се сбъдна. През следващия час Елизабет със свито сърце стана свидетелка как той загуби почти всичките пари, които спечели, откакто тя застана до масата. През цялото това време той седеше все така спокойно отпуснат на стола, а на лицето му не трепваше нито едно мускулче. Въпреки това Елизабет не издържаше да гледа безучастно как той губи и изчака да свърши поредната ръка, за да си тръгне, без да смущава играещите. Щом играта приключи, лорд Хамънд предложи:

— Струва ми се, че нещо освежително ще ни дойде добре.

Той направи знак на лакея, който тъкмо събираше празните чаши, да поднесе на господата напитки. Елизабет реши да се възползва от момента, за да си тръгне.

— Извинете ме — обърна се тя тихичко към лорд Хауард и подхвана полата си. Откакто се пошегува с щастливия обрат на късмета си, Иън повече не даде знак, че я забелязва, и тя предположи, че е забравил за нейното присъствие, но той я погледна право в очите.