Джудит Макнот - Ад и рай

Тя отвори очи и го погледна. От онова, което видя, сърцето й още по-буйно се разтуптя. На приглушените отблясъци на свещта лицето му бе сериозно, потъмняло от страст, а в очите му имаше толкова много нежност, колкото и желание. Изпита болезнен копнеж да го засипе със същите великолепни усещания, които той й подари, но не знаеше как. Знаеше само едно нещо, което бе сигурна, че му харесва: погали страната му, погледна го с ясни очи и страстно прошепна:

— Обичам те.

Очите му станаха дълбоки, но вместо да отвърне, той положи ръката й до гърдите си. За миг Елизабет се разочарова от мълчанието му, но веднага разбра смисъла на жеста: под дланта си усети как сърцето му бие до пръсване и разбра, че вълнението му е също неудържимо като нейното. Тя учудено се взря в него, усети силна необходимост истински да го види. Кожата му бе като излъскан бронз, раменете и ръцете му бяха мускулести и силни. Елизабет си помисли, че е невероятно красив. После премести пръстите си, без да знае редно ли е да го погали, и го погледна.

Той разбра неувереността й.

— Да — дрезгаво прошепна.

Елизабет осъзна, че той умира от желание тя да го погали, почувства удоволствие и гордост, докато плъзгаше пръсти по твърдите му мускули. Той потръпна от тази въздушно лека ласка. Тя го целуна по гърдите, после плахо по зърното, погали го с език и почувства как Иън се задъха и инстинктивно вкопчи ръцете си в гърба й, а ръката й гальовно се спускаше надолу по тялото му. Усещането, че му доставя удоволствие я подлуди тя продължи да обсипва тялото му с целувки и изминаха няколко секунди, преди да почувства, че той вече не притиска ханша й, а настоятелно се стреми да разтвори краката й.

Тя инстинктивно ги стегна, стреснато го погледна с неописуем ужас.

— Недей, скъпа — прошепна той. — Не бъди неотстъпчива към мен.

Тя скри лицето си в гърдите му, разтреперано въздъхна и си наложи да му се подчини. След това изстена от удоволствие, а не унижение или болка. Той продължи да я гали все по-навътре, тя го прегръщаше обезумяла, докато милувката му я разтвори напълно.

— Обичам те — промълви тя, а желанието и копнежът й го разтърсиха.

Обърна я по гръб и впи устни в нейните, като продължаваше да я гали. Когато тя инстинктивно притисна ханша си към ръката му, той се обърна между краката й и превъзбуденият му член вече я галеше леко. Отчаяно се сдържаше да не проникне начаса в нея, страхуваше се заради болката, която щеше да й причини.

— Ще ти причиня болка, любима, но няма друг начин. Няма как аз да я понеса вместо теб.

Тя не се отвърна, не направи опит да се отдръпне, а думите й развълнуваха Иън до сълзи.

— Знаеш ли — прошепна тя с насълзени очи и усмивка — колко дълго чаках отново да ме наречеш „любима“?

— Колко дълго? — дрезгаво попита той.

Тя го обви с ръце, вкопчи се в него, готова да приеме болката. По напрежението на тръпнещото му тяло схвана, че мигът е настъпил, и промълви, сякаш за да успокои себе си:

— Две години. Чаках и коп…

Тялото й отскочи, стонът се изтръгна от нея, но болката неусетно затихна, а съпругът й проникваше все по-дълбоко в нея, срещайки само съпротивата на стегнатата й вагина, докато не я изпълни с горещина и сила. Тя здраво го прегръщаше, не усещаше нищо друго освен абсолютната красота на дълбокото проникване и на тласъците, които започна да прави. Водена от най-естествен инстинкт и от щедрата си любов, Елизабет с желание се притискаше към него, улесняваше движенията му и отговаряше с тялото си по същия начин. Така тя несъзнателно го предизвика към преждевременна кулминация и той се отдръпна леко, за да се успокои и за да бъде сигурен, че и тя ще изживее избухването на върховното усещане заедно с него. После учести тласъците, гальовно се докосваше до нея, а изкусителката в ръцете му поемаше всяко негово движение, всеотдайно му отговаряше, самата тя пулсираше дълбоко, сякаш притискаше тръпнещия му член.

Елизабет усети, че нещо диво и първично се надига у нея и разтърсва тялото й. Завъртя главата си, очакваше го, Иън й го даваше, докато с нежни тласъци отново и отново проникваше в нея… и тогава избухна, тя остана с отворена уста срещу неговата, после изкрещя.

Иън дълбоко и силно я прониза с едно диво движение, като разлюля и нея. В следващия миг той я притисна с все сила. Тялото му се разтърси конвулсивно отново и отново, притискаше я, сърцето му обезумяло се блъскаше заедно с нейното, животът му се преплете с нейния.

Когато дойде на себе си, се обърна по гръб, без да я пуска. Вече бе част от него. Косите й като копринен водопад се разпиляха по гърдите му. С трепереща ръка отмести кичурите й, чувствайки се смирен и ранен от страстта й, напълно лишена от егоизъм.