Джудит Макнот - Ад и рай

— Когато съм в стрес, купувам каквото ми се изпречи пред погледа — все така говореше той, докато й надяваше пръстена. — Едва се сдържах да не купя с всички видове скъпоценни камъни.

Тя откъсна очи от устните му, погледна пръстена с огромен смарагд на ръката си и изпадна в шок.

— О! — възкликна и той усети как се напрегна в ръцете му. Великолепен е, но не мога да ви разреша, Иън. Наистина не мога — извика разтревожена и го накара да потръпне, когато чу името си от нейните уста. — Не трябва да постъпвате така. Вече показахте изключителна щедрост. Докосна камъка почти със страхопочитание и отсече с практичен жест:

— Нямам нужда от бижута, повярвате ми. Правите го заради глупавата ми забележка, че някой си щял да предложи рубин колкото дланта ми.

— Е, не е чак толкова голям — пошегува се той.

— Защо, с камък като този ще мога да направя напоителна система в Хейвънхърст, да обличам и изхранвам прислугата с години…

Тя посегна да свали пръстена.

— Не — сподави смеха си той и я прегърна. — Аз не мога — почуди се как да предотврати протестите й, — вероятно няма да мога да върна пръстена, защото е част от комплект.

— Да не би да твърдите, че има още?

— Страхувам се, че е така, макар да исках да ви изненадам довечера. Има и колие, и обици, и гривна.

— Разбирам — каза тя, като се опитваше да не гледа пръстена. — Тогава предполагам, че пръстенът отделно не е толкова скъп… Не ми казвайте — строго го погледна, а раменете му се затресоха от сподавения смях, — че сте купили поотделно всяко бижу.

Иън се разсмя и притисна челото си към нейното, като потвърди.

— Имала съм голям късмет — каза тя, като покровителствено положи пръсти върху великолепния пръстен, — че се съгласих да се омъжа за вас.

— Ако не се бяхте съгласили — не преставаше да се смее Иън, — Бог знае какво щях да купя.

— И каква сума щяхте да прахосате — позасмя се тя и се сгуши в ръцете му… за пръв път по свое желание.

— Наистина ли го правите? — попита след миг.

— Какво да съм направил? — едва продума от смях.

— Да харчите безразборно пари, когато сте разстроен.

— Да — излъга той, задушен от смях.

— Трябва да престанете.

— Ще се опитам.

— Мога да ви помогна.

— Моля ви.

— Трябва изцяло да се оставите в ръцете ми.

— Копнея за това.

И за пръв път в живота си Иън целуна смееща се жена.

Следобедът мина като миг и той бе приковал очи към часовника, като че ли щеше да спре времето. Но най-накрая я изпрати до каретата.

— Ще се видим на бала в Лондон утре вечер. И не се безпокойте. Всичко ще бъде наред.

— Зная, че ще бъде — отговори му тя, изпълнена с доверие.

Преди пет вечери, когато се появи на бала у семейство Уелингтън, беше ужасена и замаяна. Тази вечер, когато икономът извика името й, Елизабет не изпита нито ужас, нито дори притеснение. Грациозно влезе и заслиза по стълбите след вдовстващата херцогиня. Джордан и Александра вървяха след тях и тя виждаше как гостите се обръщат и я гледат, само че тази вечер не мислеше за отношението на хората в балната зала. Облечена с невероятно разкошна рокля от смарагдово-зелена коприна със златна бродерия, с колието от смарагди и диаманти на Иън, с коронка, вплетена в сложната й прическа, тя се чувстваше безгрижна и спокойна.

По средата на стълбището огледа залата. Интересуваше я само едно лице. Беше застанал на същото място, където стоеше преди две години на бала у Шарис — до самото стълбище, и разговаряше с някого.

И точно както очакваше, той я видя в същия миг. Възхитеният му поглед се плъзна по нея, после отново се спря на лицето й и дискретно я поздрави с наздравица.

Беше толкова мило и трогателно интимно както преди две години, но тогава краят бе горчив. Елизабет очакваше тази вечер да завърши както трябва и не я интересуваше нищо друго. Онова, което вчера й каза, начинът, по който я прегръщаше, всичко това изпълваше душата и с нежна музика. Беше и решителен, и безцеремонен, и страстен — винаги е бил такъв — и Елизабет много се измори да бъде и боязлива, и превзета, и разумна.

Иън също си мислеше за последния път, когато я видя да влиза в бална зала, но сега за пръв път осъзна промяната. Всеизвестната Елизабет Камерън, която слезе по стълбите и мина на няколко крачки от него, не беше красивото момиче, облечено със синьо отпреди две години.

Видение, от което секваше дъхът, прекалено ефирна и изящна, за да е от кръв и плът. Прекалено царствена и надменна, за да му разреши да я докосне. Пое дълбоко дъх с чувството, че е престанал да диша. Четиримата мъже до него също бяха бездиханни.