Джудит Макнот - Ад и рай

— Какво ти каза жената? — прекъсна го Иън малко грубичко. После се обърна и отиде до прозореца.

Безотговорността и хладнокръвието на племенника му така разяриха викария, че той скочи на крака, приближи се до него и се вторачи в гърба му.

— Каза ми, че си опетнил доброто име на Елизабет Камерън — ядно изрече той. — Каза ми, че си убедил това невинно девойче да се срещне с теб в някаква усамотена хижа и след това в някаква безлюдна зимна градина. А тя не била ходила никъде извън провинциалното си имение и видяла света само няколко седмици преди да те срещне. Каза ми още, че на сцената в зимната градина станали свидетели няколко личности, които след това с най-голяма бързина разпространили слухове, които само за броени дни обиколили града. Каза ми, че годеникът на Елизабет ги научил и развалил годежа заради теб. Когато се отказал от нея, обществото решило, че репутацията на Елизабет е опетнена и престанали да я приемат във всички салони. Каза ми, че няколко дни след това братът на Елизабет изчезнал, за да избяга от кредиторите си, на които трябвало да се издължи след благоприятната женитба на Елизабет, и от тогава от него няма никаква вест. — С мрачно задоволство викарият забеляза, че някакво мускулче на лицето на Иън потрепва. — Каза ми, че причината Елизабет да се появи в Лондон преди всичко била необходимостта от такъв брак и че ти завинаги си унищожил каквато и да е възможност това някога да се случи. Ето защо това дете сега трябва да се омъжи за мъж, който ти описа като развратник, три пъти по-възрастен от нея! — Удовлетворен от словесната си канонада, която попадна право в целта, той подготви последния убийствен изстрел: — В резултат на всичко, което си сторил, това храбро, красиво момиче живее в позорна изолация вече две години. Къщата, за която тя говореше с такава любов, е оголена. Всички ценни вещи са разпродадени, за да се плати на кредиторите. Поздравявам те, Иън. Благодарение на теб едно невинно момиче е заживяло като прокажена, при това в бедност! И то само защото от пръв поглед се е влюбила в теб. И като зная това, което току-що научих, чудя се какво е намерила в теб!

Иън усети спазъм в гърлото си, но не направи опит да се защити от разярения си вуйчо. Думите на вуйчо му кънтяха в главата му. С огромна тъга си помисли и за своята жестокост към Елизабет през последните дни.

Видя я каквато беше в Англия — смела и прекрасна, изпълнена е невинна страст, когато я бе прегърнал. После си спомни какво бе изрекла вчера: „Казали сте на брат ми, че за вас всичко е било един незначителен флирт“; видя я как стреля по мишената жизнерадостно и умело, докато той се подиграваше с ухажорите й. Видя я коленичила в тревата да гледа рисунките на покойното му семейство. „Толкова съжалявам“ — беше промълвила, а в прекрасните й очи имаше състрадание. Спомни си и как се разплака в прегръдките му заради предателството на приятелките й.

С угризение си спомни невероятната й нежност и всеотдайност, когато снощи я бе прегръщал. Беше обезумял от желание, а след това бе заявил: „Ще спестя и на двама ни ритуалното предложение. За брак и дума не може да става. Освен това през този сезон не ми достигат едрите рубини и скъпите кожи.“

Спомни си и преди това какво й бе казал: „Защо, по дяволите, вашият чичо смята, че имам някакво желание да се оженя за вас“, „Лейди Камерън е много богата млада дама, Дънкан“, „Без съмнение всички стаи в Хейвънхърст са претъпкани със скъпи кожи и скъпоценности“.

А тя е била твърде горда, за да говори за положението си.

Иън се вбеси от слепотата и от глупостта си. Трябваше да разбере още в минутата, когато започна да разказва как се пазари с продавачите, трябваше на мига дяволски ясно да му стане всичко! За Елизабет Камерън винаги е бил сляп… не уточни той, изпълнен със самопрезрение, в Англия инстинктивно бе почувствал каква е тя в действителност — нежна и горда, смела и невинна… и необикновена. Много добре знаеше, че тя не е глупава малка флиртаджийка, която не подбира партньорите си, а се бе отнасял към нея точно като към такава през цялото време, докато беше тук. Беше му разрешила да наговори какво ли не и после бе обвинила себе си за своето поведение в Англия, което било според думите й „поведение на безсрамна, безпътна жена“.

У него се надигна жлъч, която го задуши и той затвори очи. Беше толкова дяволски сладка, толкова всепрощаваща, че бе простила дори на него.

Дънкан безмълвно го наблюдаваше. Племенникът му имаше вид на силно изтерзан човек.