Джудит Макнот - Уитни моя любов

Доброто му настроение обаче изчезна, когато малко по-късно Клариса влетя разтревожена в стаята и извика:

— Болките започнаха, докторе!

Това беше преди няколко часа. Оттогава Клейтън беше допуснат в стаята на Уитни два пъти, и то само за по няколко минути. Любимата му изглеждаше бледа и измъчена, но беше намерила сили да прикрие страха си зад прелестната си усмивка.

— Обичам те — беше казала тя на съпруга си. — И ще ти родя едно хубаво и здраво бебе.

За момент той се беше успокоил, но точно тогава лицето й се сгърчи от болка.

— Излез — каза му Уитни и прехапа устни до кръв.

Гневът на Клейтън се изля върху лекаря.

— По дяволите, не можеш ли да направиш нещо за нея?

— Правя всичко възможно — отвърна Хю. — Но сега трябва да те отпратя, за да не се тревожи тя за теб, когато болките отново започнат.

Час по-късно Клейтън отново настоя да влезе при жена си, въпреки че лекарят не разрешаваше.

Уитни беше още по-бледа, а по челото й блестяха ситни капчици пот. Клейтън приседна на леглото до нея. Погали я по косите и обеща:

— Няма да позволя втори път да ти се случи подобно нещо.

Уитни се преви от болка, преди да успее да му отговори, и той я взе в прегръдките си, залюля я като малко дете и прошепна:

— Съжалявам.

Очите му се напълниха със сълзи. В този момент лекарят буквално го избута вън от стаята и заключи вратата отвътре.

От време на време Хю Уитикомб излизаше в коридора и ги уведомяваше за състоянието на родилката, както и за предполагаемия час, в който бебето трябваше да се покаже на бял свят. Клейтън не вярваше на нито една негова дума.

Погледна часовника във фоайето. Минаваше девет. Реши да отиде във всекидневната, където бяха майка му и брат му заедно с лорд и лейди Гилбърт.

— Уитикомб е един некомпетентен идиот! — извика отчаяно Клейтън. — Ще изпратя да доведат акушерка. Не, две акушерки.

Ан Гилбърт леко се усмихна.

— Сигурна съм, че детето ще се роди скоро и че всичко ще е наред.

Не успя да заблуди Клейтън. Тя също беше разтревожена и не успя да го прикрие.

Лорд Гилбърт кимна в подкрепа на съпругата си и добави:

— Няма за какво да се притесняваме. Всичко ще приключи всеки момент. Всяка секунда някъде по света се раждат деца.

Според Стивън лорд Гилбърт беше дори по-притеснен от жена си.

Стивън погледна безпомощно към брат си. Да, Стивън уважаваше Клейтън достатъчно, за да не го залъгва с празни приказки.

Майка му стана от мястото си.

— Наистина чувствам, че всичко ще мине добре — с треперещ глас изрече тя. — Зная го.

Той потръпна. Последният път, в който чу майка си да прави подобни предсказания, беше, когато любимата й кобила се разболя. На следващия ден животното умря.

Знаеше, че всички мълчаливо отправя молитви към Бога, защото нищо друго не можеха да направят. Знаеше го с такава сигурност, с каквато знаеше, че Хю Уитикомб е идиот.

— Ваша светлост?

Всички очи се обърнаха към лекаря, който в този момент прекрачваше прага.

— Да? — едва успя да продума Клейтън.

— Бихте ли желали да се качите горе, за да видите сина си?

Клейтън с мъка преглътна и попита:

— Как е жена ми?

— Чувства се прекрасно.

Той едва устоя на желанието си да сграбчи в прегръдките си чудесния лекар.

Когато излезе от всекидневната, Хю извади носната кърпа от джоба си и уморено избърса чело.

— Как мина? — попита го херцогинята.

— Уитни много ме изплаши, Алисия — призна докторът. — Загуби доста кръв, но ще се оправи. Дори преди да получи кръвоизлив, бях взел решение да остана поне до утре сутринта, знаеш това.

— Зная — кимна херцогинята и за разлика от сина си не се поколеба да прегърне лекаря. — Благодаря ти, Хю. Толкова се страхувах! — Погледна останалите в стаята и добави: — Едва държа очите си отворени. Мисля да си легна.

— И аз смятам да направя същото — надигна се лейди Ан от канапето.

— Нали ти казах, че няма за какво да се притесняваш, скъпа? — рече Едуард и целуна жена си.

— Да, Едуард, беше прав от самото начало — с въздишка отвърна тя.

Очите на лорд Гилбърт се спряха върху Стивън.

— Погледнете Стивън! Той не беше притеснен. Вие, скъпи дами, се тревожите прекалено много. Раждането е най-естественото нещо на този свят, нали, Стивън?

— Разбира се, че е така — отвърна той и се усмихна на лорд и лейди Гилбърт. Стана и се приближи до шкафа с напитките. — Ще пийна нещо в чест на племенника си.

— Идеята е страхотна! — възкликна чичото на Уитни и се присъедини към него.