Джудит Макнот - Уитни моя любов

Графът поясни, сякаш прочел мислите на Клейтън:

— Тя е дъщеря на Лансбъри от втория му брак. Втората му съпруга е била дъщеря на френски аристократ, два пъти по-млада от съпруга си. Умряла е при раждането на Емили, само година след брака си с херцога. Всъщност може наистина да не си срещал лейди Емили. Тя самата ми каза, че е била в Англия само няколко пъти.

— Къде я е крил през цялото това време? — попита разсеяно Клейтън.

— И аз се чудя — призна графът с усмивка. — Но никой не може да го обвинява, че я е държал настрана от всички млади нехранимайковци, докато не е пораснала достатъчно, за да отбива сама атаките им. Когато ти я представят, обърни специално внимание на очите й. Цветът им е тъмносин, като на теменуга.

Клейтън имаше възможност да наблюдава Емили Кендъл през остатъка от деня, но това, което му се стори по-интересно, беше безразличието на брат му към това нежно създание. Повечето мъже в къщата открито я ухажваха, а Стивън сякаш едва я забелязваше. Цялото му внимание беше насочено към двете млади дами, пристигнали в имението заедно с него тази сутрин. Той ги познаваше от детинство и това, че сега ги обсипваше с внимание, беше повече от подозрително.

Уитни също забеляза това и побърза да сподели подозренията си с Клейтън:

— Не ти ли се струва странно, че Стивън така упорито пренебрегва Емили?

— Наистина е странно — отвърна съпругът й и внимателно се вгледа в лицето на жена си. — Какво мислиш за нея?

Уитни се поколеба. Искаше й се да бъде обективна.

— Тя е най-красивото създание, което някога съм виждала — каза накрая. — Има чудесни маниери. Но около нея се носи някакво странно излъчване…

— На самонадеяност, може би? — подсказа й Клейтън.

— Възможно е, но също така е възможно и да е просто срамежлива.

— Не забелязах да има някакви проблеми с общуването с хората около нея.

— Чувства се спокойна в присъствието на жени и на мъже, доста по-възрастни от нея, но когато е в компанията ла Стивън и приятелите му, се държи с хладна официалност.

— Доколкото разбрах, отгледали са я някакви нейни роднини в Брюксел и може би не знае как да се приобщи към всички тези младежи. Баща й е предпочел да я остави там, вместо да я доведе в Англия и тя почти не познава братята си и техните съпруги.

— Мога да се закълна, че е направила силно впечатление на брат ми — тихо се засмя Клейтън. — Сигурен съм, че може да ти каже в коя точно част на стаята е лейди Емили, без дори да си направи труда да се огледа наоколо.

— Наистина ли мислиш така? — попита го Уитни.

— Да. В момента наблюдаваш един мъж, овладял до съвършенство изкуството на флирта, да се подготвя за атака.

Уитни прихна.

— Била съм свидетелка на безбройните флиртове на брат ти, но никога не съм го виждала да се държи по подобен начин. По-скоро би се приближил до Емили и би се включил в надпреварата с другите обожатели.

— Напълно си права. Само че днес очевидно на Стивън му се струва особено важно ла покаже на младата дама, че той не желае да бъде включен в списъка на многобройните й завоевания.

— И защо това е толкова важно за него? — настоя съпругата му.

— Защото, скъпа моя, Стивън има намерение да започне играта и да я играе по-дълго от обичайното. Струва ми се, че желае една по-продължителна връзка с госпожица Кендъл.

— Не е ли това проява на импулсивност от негова страна? Та той едва я познава!

Клейтън не отговори, само многозначително я погледна и тя разбра какви мисли се въртят в главата му.

— Да приема ли, че когато стане въпрос за женитба, всички мъже от семейство Уестморланд стават импулсивни?

— Не бих казал.

— Тогава какво имаше предвид?

— Ние по-скоро притежаваме безпогрешен усет за жените и когато срещнем някоя изключителна представителна нежния пол, веднага разбираме, че е точно за нас.

— Преди това няма сила на света, която би ни закарала пред олтара. Когато обаче се запътим натам, гледаме да сме сигурни, че въпросната дама ще извърви пътя с нас.

— Независимо от това колко силни възражения може да има тя в началото — довърши Уитни вместо съпруга си.

— Точно така.

В този миг Стивън стана от мястото си, взе две чаши шампанско и небрежно приближи до камината, където стоеше Емили, останала за момент само в компанията на един възрастен господин.

Уитни с любопитство наблюдаваше сцената. Стивън подаде едната чаша на Емили, без да каже нито дума. После вдигна своята към устните си и отпи от шампанското, без да откъсва поглед от лицето на момичето. Емили пое чашата си и също отпи, но дори и отдалеч Уитни видя, че ръката й леко потреперва. Очите й сякаш бяха приковани в Стивън и тя не можеше да ги отмести. Той й каза нещо, Емили се поколеба, после с усмивка кимна и го хвана под ръка. Стивън я изведе от салона.