Джудит Макнот: Уитни моя любов

— Не плачи, скъпа. Ще намеря начин да разреша този проблем, ще видиш — успокои я Стивън.

Емили продължи, сякаш без да го чува:

— За мен ти беше като принца от приказките — красив, галантен, недостижим… Никога не съм допускала, че можеш да се влюбиш в мен…

В този миг на вратата се почука.

— Какво има? — извика Стивън раздразнено.

— Един прислужник от имението на майка ви донесе бележка за вас, милорд. Казва, че е спешно.

Той не можеше да си представи нещо по-спешно от онова, което в момента ставаше в тази стая. Но когато прочете бележката, веднага изтича навън и нареди да приготвят каретата му.

— Трябва да си тръгна веднага — обясни на Емили. — Снаха ми е паднала по стълбите и майка ми мисли, че бебето ще се роди преждевременно.

Емили го изпрати до входната врата.

— В имението на майка си ли отиваш?

— Не, отивам за семейния лекар. Живее на час от тук. — Стивън я взе в прегръдките си и я целуна, без да се притеснява от прислугата. — Имай вяра в мен, в нас — промълви и мракът го погълна.

Емили се върна във всекидневната, загърна се в шала си и приседна до огъня, но не престана да трепери. Източникът на хлад беше вътре в нея.

Баща й се върна само няколко минути, след като Стивън си беше тръгнал, и още щом видя дъщеря си, гневно завика:

— Точно когато завивах към входа, ме подмина каретата на Уестморланд и проклетият му кочияш за малко да ме отнесе!

— Стивън трябваше да си тръгне спешно. Повикаха го — обясни тя. Беше твърде разстроена, за да забележи, че изрича малкото име на любимия си. — Снаха му е претърпяла злополука и той трябваше ла отиде за семейния им лекар. Бебето сигурно ще се роди преждевременно.

— Колко жалко — с безразличие изрече баща й. — Когато Уестморланд пристигнал тук тази вечер, казал на Дженкинс, че иска да говори с мен. Знаеш ли за какво съм му притрябвал?

Емили кимна. Преглътна, изправи рамене и храбро се приготви да посрещне гнева на баща си.

— Смяташе да поиска ръката ми от теб.

Лицето на херцога пребледня от гняв.

— Ти, малка глупачка! Идиотка! Как си допуснала нещата да отидат толкова далеч?

— Не зная. То просто се случи

— Случило се? Проклета да си! — прогърмя гласът му. — Имаш ли някаква представа какво си направила? Какво му отговори?

— Казах му истината — че вече съм сгодена за Гленгармон.

— И това ли е всичко?

— Не. Обясних му защо трябва да го направя — заради желанието ти да притежаваш земите на маркиза и заради това, че мой дълг е да ти се подчиня.

— Как реагира той?

— Беше ужасно разстроен. Татко, моля те, повярвай ми! Не съм предполагала, че чувствата на Стивън към мен са толкова силни. Чувах слуховете, че се канел да поиска ръката ми, но не им вярвах. Нямах причина да им повярвам.

— Мили Боже! Това е истинска катастрофа! Поставяш ме в ужасното положение да отхвърля Стивън Уестморланд и цялото му семейство! Има само един изход — да се ожениш за маркиза веднага! Още на сутринта Гленгармон ще издейства специално разрешение от църквата и двамата незабавно ще се венчаете!

Емили го погледна, обърна се към огъня и впи поглед в пламъците. После рече:

— Много добре, татко.

Клейтън беше обезумял от притеснение. Крачеше напред-назад из фоайето на къщата, а погледът му беше вперен към стълбището, водещо към втория етаж. Зад една от вратите жена му раждаше преждевременно и сега животът и на майката, и на бебето беше в ръцете на Хю Уитикомб.

През последните двадесет и четири часа Клейтън непрекъснато променяше мнението си за способностите на лекаря. Още щом пристигна, доктор Уитикомб прегледа Уитни и увери цялото семейство, че тя и детето са добре, а тази сутрин беше категоричен, че няма изгледи раждането да започне преждевременно. Въпреки всичко той беше решил да остане и да изчака до вечерта, за да е сигурен, че опасността е преминала.

— Дори при най-малката вероятност бебето да се роди по-рано, ще те задържа тук. Ако трябва, ще останеш и два месеца! — беше заявил Клейтън.

Доктор Уитикомб го беше изгледал снизходително, както се гледа мъж, на когото предстои да става баща за пръв път, и попита:

— Много съм любопитен какво точно смятате да направите, за да ме накарате да остана тук, ваша светлост?

— Няма изобщо да се затрудня в намирането на най-ефикасния начин, повярвай ми — рязко беше отвърнал той.

— Не се и съмнявам — беше се засмял Хю. — Когато майка ти се разболя от родилна треска след твоето раждане, баща ти ме заплаши, че ще ме затвори в тъмниците на Клеймор. Или това беше друг случай? С графа на Сътън? Не…