Джудит Макнот: Уитни моя любов

— Къде мислиш, че я отведе? — обърна се Уитни към Клейтън.

— В галерията — без колебание отвърна херцогът. — Тя е на горния етаж, което ще им осигури нужното спокойствие, а в същото време ще запази репутацията й. Всеки може да ги вижда от тук. Трябва само да застанеш на прага.

— Не можеш да си напълно сигурен, че ще я заведе точно там — възрази Уитни.

— Искаш ли да се увериш със собствените си очи? Хайде да се обзаложим.

Уитни загуби баса.

В края на септември отбраното лондонско общество зачака обявяването на годежа между Стивън Уестморланд и дъщерята на херцога на Лансбъри. Джентълмените залагаха двадесет и пет към едно, че това ще стане преди края на годината. През октомври залозите паднаха на двадесет към едно, а херцог Лансбъри и лейди Емили потеглиха за Испания.

През декември благородната част от населението в Лондон се изнесе в провинцията. Тук те прекарваха времето си в почивка, посрещане на гости, лов и игра на карти. Жените с дъщери, стигнали възраст за женене, грижливо подготвяха гардеробите им за пролетния сезон и обсъждаха с приятелките си всички достойни за внимание ергени.

През последните няколко години името на Стивън Уестморланд беше начело в списъка на всички загрижени за добруването на дъщерите си майки, но сега те го смятаха за обвързан и трябваше с нежелание да се сбогуват с мечтите си да го направят свой зет. Когато наближи време лейди Емили да се завърне от Испания, всички имения в Англия бяха обхванати от трескава възбуда.

Според клюките Стивън се беше сгодил за Емили още преди заминаването й. По-осведомените обаче разправяха, че подробностите около годежа щели да бъдат уточнени веднага след като младата дама се върне и че сватбата ще се състои в края на годината.

Вече се питаха дали сватбата ще се проведе в тесен семеен кръг през декември, или ще бъде отложена за пролетта, когато би могла да се превърне във важно светско събитие. Никой обаче не се съмняваше, че сватба ще има — за всички беше очевидно, че Стивън Уестморланд е срещнал жената на своя живот.

Чу се дори, че той е скъсал с всички свои предишни навици и дори се е разделил с любовницата си Хелън Девърней.

Херцогът на Лансбъри беше обявен за най-щастливия баща в цяла Англия не само защото се сдобиваше с такъв зет, но и заради връзките, които щеше да установи с могъщото семейство Уестморланд. За това само можеха да гадаят, разбира се, защото херцогът не обичаше да общува със себеподобните си. Беше прехвърлил всички свои задължения към обществото на двамата си сина и се появяваше само тогава, когато беше абсолютно необходимо.

Херцогът притежаваше огромна къща в Лондон, която беше наследил от предшествениците си. Всеки следващ херцог на Лансбъри беше прибавял към сградата по нещо според собствения си вкус и според актуалния за момента стил.

Според Стивън, който имаше силно развито чувство за красота и разбираше от архитектура, къщата беше чудовищна. Единственото, което одобряваше, беше, че е само на час път от дома на майка му.

Беше решил да прекара последния месец от годината в имението на майка си, тъй като Уитни, Клейтън, лорд и лейди Гилбърт бяха отседнали там за празниците. Освен това Емили току-що се беше върнала от Испания и щеше да му бъде по-лесно да я посещава, отколкото ако останеше в Лондон. Предния ден я беше зърнал за малко, но тя изглеждаше много изморена и той я беше оставил да си почине.

Сега обаче нямаше търпение да я посети и да прекара цялата вечер с нея, както и да уведоми баща й за намеренията си. Бръкна в джоба на сакото си и напипа кутийката, в която беше прекрасният годежен пръстен. Щеше да го постави на нежната ръка на Емили веднага след като проведеше планувания разговор с баща й. Беше сигурен, че херцогът няма да има никакви възражения срещу него, така че не се съмняваше в успеха на начинанието си.

— Добър вечер, милорд — поздрави го почтително икономът на херцога и го въведе в къщата. — Лейди Емили ви очаква във всекидневната в източното крило на къщата.

— Първо бих искал да се срещна с негова светлост — каза Стивън.

— Съжалявам, милорд, но негова светлост излезе и няма да се върне тази вечер.

— Къде е отишъл?

— Спомена, че смята да играе карти с маркиза на Гленгармон.

— Ако се върне, преди да съм си тръгнал, уведомете го, че искам да разговарям с него.

Стивън се обърна и тръгна към източната част на къщата.

По пътя се опита да си представи играта на карти между херцога и маркиза, но се отказа. Двамата мъже бяха на една и съща възраст, но напълно различни по темперамент. Бащата на маркиза беше все още жив, макар че отдавна беше прехвърлил деветдесетте. Синът продължаваше да живее в очакване на херцогската титла, която би трябвало да получи още преди години.