Джудит Макнот - Уитни моя любов

Клейтън я обърна по гръб и покри тялото й със своето.

— Само да не ми кажеш, че не съм те предупредил — прошепна задъхано.

— Няма — усмихна се тя.

Когато Уитни се събуди, видя, че Клейтън не е до нея. За миг си помисли дали всичко, случило се предишната нощ, не е било само сън. Тя се обърна по гръб и тогава го съзря. Беше седнал до прозореца, облечен в тъмночервен копринен халат, а на масичката пред него имаше сребърен поднос с кафе.

През дръпнатите тежки завеси нахлуваше ярка слънчева светлина, но за разлика от прекрасния юлски ден Клейтън изглеждаше тъжен и отнесен, сякаш мислите му бяха много далеч. Запита се каква ли беше причината за това негово настроение след прекараната страстна нощ.

Тя стана, загърна полите на робата си и се приближи до стола му. Докосна рамото му и Клейтън трепна от изненада.

— Когато не те видях до себе си, си помислих, че всичко е било само сън — призна Уитни.

Той я придърпа, настани я в скута си и обгърна талията й с ръце.

— Как се чувстваш?

— Изключително добре за жена в моето състояние — засмя се тя, опитвайки се да го разсее. — Въпреки че ако бъда оставена на спокойствие дори само няколко минути, заспивам.

— Как е бебето — попита Клейтън и погали корема й.

— Сега, когато си с нас, и двамата се чувстваме превъзходно.

Клейтън кимна, но лицето му остана все така угрижено.

— Седях тук и си мислех… — обясни той.

— Мразя, когато го правиш — рече тя и се опита да изглади бръчките по челото му.

— Защо?

— Мразя, когато мислиш за неща, които те карат да се мръщиш.

— Съжалявам, че…

— Много добре. Този път ти прощавам, но само ако ми обещаеш, че повече няма да мислиш.

Клейтън се усмихна, но отказа да се включи в играта. Уитни се държеше така, сякаш всичко е приключило и недоразумението помежду им е изгладено.

— Когато се събудих, осъзнах, че нито съм се извинил за отвратителното си държание, нито съм ти обяснил причините за него. Трябва да направя и двете.

Уитни кимна и зачака той да продължи.

— Както вече знаеш, открих онази бележка. Датата показваше, че е била написана в деня преди появата ти в Клеймор.

— Как разбра, че знам, че си прочел бележката?

— Онзи ден се срещнах с приятелката ти Емили, за да разбера от нея къде си отседнала.

— Бедната Емили! Не би могла да ти помогне, защото нищо не знаеше.

— Така ми каза и тя и аз й повярвах. Все пак Емили ми каза някои неща, включително и за това, че знаеш, че съм открил бележката.

Уитни кимна:

— Когато разбрах, че си я прочел, ми стана ясно, че именно тя е причината за твоето поведение.

— Тогава защо, по дяволите, не дойде да си поговорим и да оправим нещата още тогава?

— Бих искала да ти задам същия въпрос — отвърна съпругата му.

Клейтън леко се усмихна:

— Разбирам.

— Радвам се. Това беше целта на бягството ми. Клейтън, вече на два пъти ме подозираш, че съм направила нещо лошо, без дори да ми кажеш какво е то и да ми дадеш възможност да ти обясня. Ще ти простя и за двата случая, но само ако направиш нещо в замяна.

— Какво?

— Ще те помоля, когато нещо се случи, първо да ме изслушаш.

Клейтън я погледна възхитено. Лицето и стойката й излъчваха смелост и решителност. Прииска му се да го беше помолила за нещо повече, да му постави някое трудно изпълнимо условие, за да получи прошката й. А тя имаше нужда единствено от едно обещание. Заради любовта им. Той се трогна и гласът му прозвуча дрезгаво, когато каза:

— Давам ти честната си дума, че това няма да се повтори.

— Благодаря ти.

Клейтън я обърна към себе си и нежно я целуна.

Уитни отпусна глава на рамото му, доволна от начина, по който беше протекъл разговорът им. Вече можеше да забрави и да прости.

— Що се отнася до бележката, която открих в чекмеджето на бюрото ти… — започна той, но тя махна с ръка.

— Нека не споменаваме повече за това. Вече е забравено.

Клейтън се засмя.

— Ценя високо твоето благородство, скъпа, но все още не разбирам какво си се надявала да постигнеш, ако ми я беше изпратила.

Уитни нетърпеливо погледна към часовника над камината и се отскубна от прегръдката на съпруга си.

— Наистина трябва да слезем долу за закуска, иначе гостите ще си тръгнат и майка ти ще бъде много разочарова на, че не си ги видял.

Клейтън нямаше нужда от друга компания освен от тази на Уитни, но беше готов да изпълни всяко нейно желание. Той също стана, но не изостави темата, която беше повдигнал.