Джудит Макнот - Уитни моя любов

Клейтън нежно прокара гъбата по гърба на Уитни.

— Много добре, Клариса — каза Уитни, наведе се напред и погали краката си.

После се изправи и излезе от ваната. Посегна зад себе си за кърпата, но Клариса вече попиваше водата от тялото й.

— Благодаря ти, Клариса, ще се справя и сама — каза тя. — Ще вечерям тук, а после ще се облека и ще сляза долу, за да…

Обърна се и се олюля. Клейтън нищо не каза, а продължи нежно да бърше ситните капчици вода по тялото й. Изненадата беше толкова голяма, че Уитни не беше в състояние нито да помръдне, нито да продума. Мъжът й беше там, вече не й се сърдеше, докосваше я, но не казваше нищо. В докосването му имаше нещо странно… Той се държеше не като неин съпруг, а като прислужник. Прислужник! Това беше неговият начин да й покаже, че съжалява.

Клейтън я накара да седна на близкия стол, коленичи и плъзна кърпата по краката й.

— Клейтън — промълви тя. — Недей…

Той не обърна внимание на думите й и продължи заниманието си, после дрезгаво рече:

— Ако някога само допусна, че имаш намерение отново да ме изоставиш, ще те заключа в стаите ти и ще барикадирам вратите.

— Ще останеш ли заключен с мен? — с треперещ глас попита тя.

Клейтън повдигна крака й и допря стъпалото й до едната си страна, после го целуна.

— Да — промълви.

Изправи се, отвори гардероба и извади син копринен халат. Донесе й го и й помогна да се облече. Загърна я и завърза колана. Взе я в ръце и я отнесе до масата, където я очакваше вечерята й. Седна и я намести в скута си, после вдигна капака на сребърния съд.

— Недей! — извика тя, отгатнала намерението му да я храни. — Моля те, не прави това! Само ми говори. Моля те. Кажи ми нещо!

— Не мога — прошепна Клейтън и вдъхна дълбоко аромата на току-що измитата й коса. — Не мога да намеря подходящите думи.

Очите й се напълниха със сълзи. Уитни се отдръпна леко и го погледна в очите.

— Аз пък мога. Ти ме научи на тях. Обичам те. Обичам те.

Клейтън зарови пръсти в косите й, после взе лицето й в дланите си и потъна в погледа й.

— Обичам те — повтори. — Господи! Колко те обичам!

Стенният часовник отмери един и половина. Клейтън не можеше да откъсне поглед от красавицата, заспала кротко в ръцете му. Отмести една къдрица от лицето й, притисна я към гърдите си и леко я целуна по слепоочието.

— Обичам те — прошепна.

Знаеше, че Уитни не може да го чуе в съня си, но изпитваше нужда да каже тези думи отново. Те отекваха в сърцето му при всяко докосване, при всяка целувка, която си бяха разменили тази вечер. Звъняха като вълшебна мелодия, докато я водеше към върха и накрая се сля с нея. Обичам те…

Уитни се размърда и унесено прошепна:

— Аз също те обичам.

— Тихо, скъпа. Спи.

Беше отлагал до последния момент, докато и двамата не бяха полудели от желание. Сега Уитни имаше нужда от почивка.

— Защо се забави толкова? — попита го шепнешком тя. Клейтън наведе глава, за да вижда лицето й по-добре, и с усмивка изрече:

— Не мога да повярвам, че наистина имаш предвид това, за което аз си мисля.

Тя го погледна озадачено, после разбра и по лицето й плъзна гъста червенина.

Клейтън се изненада от реакцията.

— Какво всъщност имаше предвид? — попита я той.

— Няма значение. Наистина.

— Мисля, че каквото и да е, то има огромно значение за теб.

Прииска й се да не беше проговаряла. Болката обхвана цялото й тяло. Знаеше, че Клейтън нямаше да я остави на мира, докато не получи отговор, и прошепна:

— Мари.

— Какво Мари?

— Тя ли беше причината, поради която ти толкова се забави да дойдеш за мен?

— Скъпа, причината, поради която се забавих толкова, беше, че четиридесет души не успяха да открият дори и следа от теб — усмихна се той. — А аз не можах да предположа, че собствената ми майка ще вземе участие в заговора срещу мен.

— Но аз си помислих, че това ще е първото място, на което ще решиш да ме потърсиш, след като обмислиш всичко.

— Е, сгрешила си. И Мари Сейнт Алерман не беше онази, която ми „помогна да обмисля нещата“.

— Не беше ли?

— Не.

Сълзи блеснаха в очите й и Уитни простичко каза:

— Благодаря ти.

— Моля. — Той проследи с пръст изящния овал на лицето й и прошепна: — Сега заспивай, любов моя, иначе това легло отново ще бъде използвано за други цели.

Уитни затвори очи и притихна в ръцете му. Пръстите й погалиха челото му, после леко се плъзнаха надолу и Клейтън усети, че тялото му потръпва в отговор. Опита се да овладее надигащата се вълна на желание. Хвана ръката й и я притисна към гърдите си, за да й попречи да продължи пътя си надолу. Устните й погалиха ухото му. Той се облегна назад и впи поглед в лицето й. Уитни беше напълно будна, а очите й искряха от любов.