Джудит Макнот - Уитни моя любов

— Драга госпожице, ако вдигнете прекрасните си очи от пода, ще забележите, че ви гледам с възторг, както би се изразила уважаемата публика. Но ако продължавате да се държите така, ще бъда принуден да сменя изражението си. Не е трудно да си дам вид на отегчен до смърт. А ако го направя, ще си останете просто едно красиво цвете, залепено до стената, вместо да привлечете погледите на обществото.

— Цвете, залепено до стената! — избухна Уитни и очите й яростно се впиха в неговите. Но щом забеляза усмивката му, гневът й се стопи. — Чувствам се като изложена на показ. Сякаш всички в тази зала са се втренчили в нас!

— Те не са се втренчили в нас, а в мен — през смях отвърна той. — Опитват се да преценят дали вие сте причината, поради която съм тук тази вечер, сред това сборище от невинност…

— Вместо да сте във вашата обичайна среда, където царят порокът и покварата? — подразни го незлобливо тя, а на устните й се появи едва забележима усмивка.

— Точно така! — кимна Ники.

— Не мислите ли тогава, че този танц ще ми създаде лоша репутация — продължи шеговито тя.

— Не, но сигурно ще разруши моята. — Никълъс забеляза изненадата й и обясни: — Аз не присъствам на дебютантски балове, мадмоазел. Да не говорим да танцувам с девойче на вашата възраст и отгоре на всичкото да го правя с вид, който говори, че се наслаждавам на това!

Уитни отмести погледа си от очите му и се огледа наоколо. Почти всички млади господа, присъстващи на бала тази вечер, не криеха раздразнението си от присъствието на Ники. И нищо чудно. В сравнение с него те губеха много от блясъка си, дори изглеждаха натруфени и превзети.

— Продължават ли да ни гледат? — подразни я той. Девойката прехапа устни, за да не се засмее на глас:

— Да, но не мога да ги упрекна за това. Вие приличате на ястреб, попаднал сред канарчета.

— Права сте наистина — меко рече той и добави: — Имате ослепителна усмивка, скъпа моя!

Уитни си помисли, че ако някой имаше прекрасна усмивка, то това беше той, но в този миг веждите му се свъсиха и лицето му стана мрачно.

— Случило ли се е нещо? — попита уплашено тя.

— Да — безцеремонно отвърна Никълъс. — Не позволявайте на никой мъж да ви нарича „скъпа“, освен ако не сте сгодена или омъжена за него.

— Нека само да посмеят! Ще ги побъркам! — обеща разпалено Уитни.

— Много добре — одобрително кимна той и дръзко добави: — Скъпа…

След края на танца я придружи до мястото, където стоеше леля й, и остана там, наблюдавайки я втренчено през цялото време, докато тя танцува последователно с всеки един от тримата му приятели.

Уитни беше замаяна от вниманието, с което беше отрупана тази вечер. Броят на господата, желаещи да й бъдат представени, беше внушителен. Даваше си сметка, че това се дължеше на Никълъс Дьовил, но не я беше грижа.

Клод Делакроа, симпатичен светлокос мъж, пристигнал на бала с Ники, откри, че младата дама се интересува от коне, и по време на танца двамата влязоха в забавен спор относно предимствата на една порода пред друга. Той дори стигна дотам, че я покани на разходка в някой от близките дни. Уитни беше развълнувана и поласкана. На устните й играеше пленителна усмивка.

Ники обаче не беше усмихнат, когато рязко я покани за следващия танц.

— Клод Делакроа е от старо благородническо семейство — информира я любезно. — Клод е изгряващ млад политик, опасен комарджия и добър приятел. Въпреки това не мисля, че неговата компания е добра за вас, нито пък смятам, че е подходящ кандидат. Клод е експерт в сърдечните дела, но за жалост бързо загубва интерес и…

— Оставя дамата с разбито сърце? — опита се да познае Уитни.

— Точно така — сурово рече Ники.

Обаче за нея нямаше подобна опасност. Сърцето й принадлежеше на Пол, така че никой не би могъл да го разбие.

— Ще направя всичко възможно, за да опазя сърцето си — шеговито отвърна тя.

Очите на Никълъс се спряха за миг на полуотворените й устни, после се вгледаха в тъмнозелените й очи. Той пое дъх и отвърна с ирония, която беше насочена главно срещу самия него, макар и Уитни да не разбра това:

— По-скоро би трябвало да предупредя Клод да внимава за своето сърце. И ако бяхте по-възрастна, със сигурност щях да го направя за себе си, мадмоазел.

Цяла дузина джентълмени се въртяха край лейди Гилбърт, очаквайки завръщането на красивата й племенница, за да я поканят на танц. Ники леко стисна лакътя на Уитни и кимна по посока на един младеж:

— Онзи там е Андре Русо. От него би излязъл чудесен съпруг за вас.