Джудит Макнот - Уитни моя любов

Колкото и да се опитваше, не можеше да си обясни как вятърничавата му сестра се е сприятелила с Уитни Стоун. Двете бяха съвсем различни. Като… като лимонадата и опиващото френско вино например. Сестра му беше симпатична наистина, сладка като лимонада, но поне от негова гледна точка не криеше в себе си нещо, което би могло да заинтригува някой мъж и особено мъж като Никълъс, който мразеше всичко предсказуемо.

Уитни Стоун беше като искрящо червено бургундско вино, обещаващо неочаквани наслади. Беше понесла грубостта му с учудващо за възрастта си хладнокръвие. След две-три години щеше да е изключителна. Никълъс тихо се засмя, като си спомни как предложи да му заеме книгата за добро държание в обществото. Щеше да бъде жалко, ако на утрешния бал тази перла останеше пренебрегната или недооценена само защото идваше от Англия.

Едната стена на балната зала беше цяла в огледала, пречупващи светлината на искрящите полилеи. Уитни нервно огледа отражението си. Роклята й от бяла коприна, гарнирана с бледорозови изкуствени рози, беше разкошна. Същите рози украсяваха и косата й. Реши, че изглежда много по-спокойна, отколкото е всъщност.

— Всичко ще мине чудесно, ще видиш — прошепна в ухото й лейди Ан.

За разлика от леля си Уитни не беше толкова уверена в успеха си. Знаеше, че не може да се сравнява със зашеметяващо красивите блондинки, брюнетки и червенокоски, които се смееха и приемаха с лекота комплиментите на господата. Опита се да си втълпи, че няма защо да се притеснява заради някакъв си глупав бал, но не успя.

Терез пристигна с майка си секунда преди музикантите да засвирят първия танц.

— Имам невероятна новина! — прошепна развълнувано тя. — Моята лична прислужница е братовчедка на слугата на брат ми и той й казал, че Ники ще дойде на бала! И ще доведе трима от своите приятели. Играли са на рулетка и понеже са загубили, сега ще трябва да дойдат и да танцуват с теб. И тримата!

Тя сви рамене в знак на съжаление и направи очарователен реверанс пред младия мъж, който я беше поканил на танц.

Уитни още се опитваше да преглътне срама от новината, която приятелката й беше съобщила, когато прозвучаха първите звуци на музиката. Дебютантките се наредиха за танц, придружени от своите кавалери. Но не всички дебютантки. Уитни се изчерви и погледна към леля си. Знаеше, че няма да бъде поканена за първия танц, но не очакваше да се почувства чак толкова неудобно. Подобно усещане й беше до болка познато — сякаш се беше върнала у дома, в Англия, когато поканите да посети съседите си бяха рядко явление, а дори и когато им гостуваше, не получаваше друго, освен присмех и пренебрежение.

Не получи покана и за втория, и за третия танц. А след четвъртия унижението й беше пълно. Тъкмо когато се канеше да каже на леля си, че иска да се оттегли за малко от залата, на входа настъпи раздвижване. Всички погледи се обърнаха натам.

На прага стоеше Никълъс Дьовил, придружен от трима млади джентълмени. Те сякаш нехаеха за вниманието, което бяха привлекли. Очите им огледаха множеството, търсейки конкретна личност Накрая Никълъс я зърна и й кимна за поздрав. Уитни се скри зад гърба на леля си. Идеше й да потъне вдън земя. Нямаше желание да влиза в нови словесни престрелки с господин Дьовил. Самочувствието и гордостта й бяха достатъчно накърнени, а към това се прибавяше и фактът, че Никълъс изглеждаше неотразим в безупречния си вечерен костюм.

Междувременно четиримата си проправиха път към нея и въпреки обзелия я ужас тя не можеше да не забележи контраста между малката групичка и останалите присъстващи. Освен че бяха по-възрастни от другите мъже в залата, Ники и приятелите му излъчваха вроден аристократизъм.

Мадам Дьовил беше приятно изненадана от появата на сина си.

— Ники! Нямаше да съм толкова изненадана дори и самият дявол да се беше появил тук тази вечер! — призна през смях тя.

— Благодаря, мамо! — сухо отвърна той и леко се поклони, после се обърна към Уитни.

Взе хладната й ръка в своята, широко се усмихна и учтиво я докосна с устни.

— Не бива да изглеждате толкова шокирана от вниманието, което проявявам към вас, мадмоазел. Трябва да се държите така, като че ли тъкмо това сте очаквали.

Уитни го изгледа с широко отворени очи. Не знаеше дали да се ядосва, или да бъде благодарна за съвета му.

Той многозначително вдигна вежди, сякаш прочел мислите й, после й представи тримата си приятели.

Музиката засвири и без дори да я попита, той я хвана за ръката и я поведе към средата на залата. Кавалерът й беше отличен танцьор, но Уитни все още се чувстваше неуверена въпреки уроците по танци, затова насочи цялото си внимание върху плавните стъпки на валса.