Джудит Макнот - Преди да те срещна

— Аз съм стара, какви очакваш да бъдат познатите ми?! — възрази майка му. — Ти поиска от нас да направим списък на всичките си неженени познати и аз направих точно това!

— Разбирам — отвърна Стивън, опитвайки се да остане сериозен. — Но може би все пак ще се опиташ да се концентрираш върху някои други лица, които са по-млади, пък макар и да не ги познаваш толкова отблизо, докато аз преглеждам останалите списъци.

Графът с усмивка взе листа, който снаха му му подаде. Лицето му помръкна още щом очите му обходиха дългия списък от имена.

— Джон Марчман? — намръщи се леко той. — Марчман е известен любител на спортовете. Ако запознаем Шери с него, ще я осъдим да прекара половината от живота си с въдица в ръка, а другата половина — в ловуване.

Уитни си придаде невинен вид и отбеляза:

— Марчман е забележително красив и освен това е много забавен.

— Кой? Марчман забавен? Та той изпитва ужас от жените! Този човек продължава да се изчервява в присъствието на девойка, а наближава четирийсетте!

— Няма значение. Аз го намирам за добър и приятен.

Стивън разсеяно кимна, после прочете следващото име в отново впи поглед в снаха си:

— Маркиз Десал е абсолютно неприемлив. Освен че е женкар, той е и пълен хедонист.

— Може и да си прав, но затова пък притежава богатство и чар — отвърна Уитни.

— Кроули и Уилшър са твърде незрели и импулсивни за нея. Кроули не е много умен, но пък приятелят му Уилшър е пълен тъпак! Преди няколко години двамата се дуелираха и Кроули се простреля сам в крака. Година по-късно двамата отново решиха да разрешат някакъв техен спор на полето на честта и тогава Уилшър уцели едно дърво. — Той хвърли неодобрителен поглед на Уитни, която звънко се смееше, и рече: — Не беше никак забавно. Куршумът рикошира и улучи Джейсън Фийлдинг, който тъкмо се беше спуснал да ги разтървава. Ако не беше улучил Джейсън само в ръката. Кроули най-вероятно нямаше да се измъкне жив от бойното поле. Омъжи ли се за някого от двамата те рано или късно ще я направят вдовица, помни ми думата! — Веждите му отново недоволно се свиха, когато прочете имената на следващите кандидати: — Уорън е кон, а Серанглей — отегчителен до смърт. Не мога да повярвам, че смяташ тези мъже за подходящи партии за интелигентна и чувствителна млада жена като Чариз.

В следващите десет минути Стивън успя да отхвърли всяка една от предложените кандидатури по една или друга уважителна причина. Чувството, че групата, събрала се около бюрото му, се забавлява ужасно за негова сметка, не го напускаше.

— Роди Карстеърс! — извика отвратен графът, когато стигна до последното име в списъка на Уитни. — Не бих позволил на Шери дори да приближи до този дребен натруфен, егоистичен и язвителен клюкар! За нищо на света!

— Роди не е дребен, макар да не бих казала и че е и много висок — възрази Уитни. — Но той ми е приятел. — Тя прехапа устни, за да скрие усмивката си. — Мисля, че много се задълбочаваш, Стивън.

— Просто се опитвам да бъда практичен!

Графът взе списъка, предложен му от Хю Уитиком, хвърли му бърз поглед, изсумтя недоволно и го захвърли:

— Очевидно вие с майка ми имате много общи приятели.

Той стана, заобиколи бюрото, приседна на ръба му и се обърна с надежда към брат си:

— Доколкото виждам, ти не си изготвил списък, но със сигурност знаеш подходящ човек за Шери.

— Всъщност, докато ти отхвърляше кандидатурите една след друга, аз много упорито мислех по този въпрос — отвърна брат му.

— И?

— И осъзнах, че знам кой с подходящият човек. Е, той не отговаря на всичките ти високи изисквания, но въпреки това смятам, че е създаден точно за нея.

— Благодаря ти, Господи! И кой с този човек?

— Ти.

— Аз не съм кандидат! — безстрастно отвърна Стивън, след като се окопити.

— Чудесно… — обади се Никълъс Дьовил и всички като по команда се обърнаха към младия французин, който извади от джоба си лист, украсен със семейния му герб, и го додаде на графа. — Иначе щях напразно да съм си губил времето в съставянето на моя списък. Допуснах, че след като бях поканен да присъствам на днешното събиране, аз също трябва ла се потрудя.

— Много любезно от твоя страна, че си си направил труда! — саркастично отбеляза Стивън. Питаше се защо ли допуска абсурдната ревност на брат му по отношение на Дьовил да влияе върху неговото собствено отношение към този човек. Никълъс Дьовил беше не само красив, образован и възпитан, но и много умен и приятен мъж.

Графът отвори листа и се втренчи в единственото име, изписано там, после вдигна глава и изгледа французина с присвити очи: