Джудит Макнот - Преди да те срещна

Хю Уитиком се поколеба за миг, после се обърна към вдовстващата херцогиня:

— Прекрасно момиче, нали?

Наистина е прекрасна — съгласи се майката на графа. — Стивън изглежда обзет от желание да я покровителства. Никога досега не съм го виждала да се отнася така с някоя жена. По всичко личи, че и тя го харесва. Как ми се иска синът ми да не беше толкова обсебен от идеята да й намери съпруг! Може би след време би могъл да…

— Сякаш четете мислите ми, госпожо! — прекъсна я доктор Уитиком и се обърна към Уитни: — А вие какво мислите по въпроса, ваша светлост?

Тя му се усмихна очарователно и тази усмивка стопли сърцето на стареца.

— Смятам, че момичето е много приятно, и ми се струва, че и Стивън е на същото мнение, макар че едва ли ще си го признае.

Хю едва се сдържа да не й намигне и отмести поглед към Никълъс Дьовил. Ники не беше нито член на семейство Уестморланд, нито дори близък семеен приятел. Всъщност преди години симпатичният французин беше основният съперник на Клейтън за ръката на Уитни и въпреки че младата херцогиня изпитваше топли чувства към стария си приятел, лекарят се съмняваше, че съпругът й споделя тази нейна привързаност. Уитиком не знаеше защо Дьовил също беше поканен да присъства на това семейно събиране.

— Намирам я за очарователна — кимна французинът. — Допускам, че е изключителна в някои отношения. От онова, което видях, мога да твърдя, че Стивън едва ли е безразличен.

Доволен, че е получил подкрепата на всички, Хю се обърна към Клейтън Уестморланд. Познаваше херцога добре и знаеше, че може да се сблъска с отпор от негова страна:

— Ваша светлост?

Херцогът го погледна и изрече само една дума — много ясно и много отчетливо:

— Не.

— Каквото и да сте замислили, забравете го. Стивън няма да ни позволи да се месим в личния му живот. — Уитни пое дълбоко дъх и понечи да възрази, затова Клейтън бързо продължи: — И без това ситуацията е достатъчно сложна.

— Но ти харесва госпожица Ланкастър, нали? — подхвърли Уитни.

— Макар да знам твърде малко за нея, мога да кажа, че я харесвам. Аз също мисля за нейните интереси. Не трябва да забравяме, че когато паметта й се върне и тя разбере, че Стивън е отговорен за смъртта на годеника й, а също, че я е лъгал хладнокръвно през цялото това време, едва ли чувствата й към брат ми ще останат непроменени. Страхувам се, че и нас ще ни сполети същата участ — ще се сгромолясаме от пиедестала, на който в момента сме издигнати.

— Възможно е да се ядоса, когато научи, че за пръв път е срещнала Стивън на палубата на онзи параход — кимна доктор Уитиком, — но дори когато госпожица Ланкастър беше в доста критично за здравето й състояние, тя не пропускаше да ми припомни, че трябва да успокоя Стивън. Смятам, че тя много правилно ще разбере нашите мотиви да действаме по този начин.

— Както казах преди малко, Стивън няма да одобри нашата намеса — твърдо повтори Клейтън. — Ако някой от вас смята да разколебае брат ми по отношение на необходимостта да се намери подходящ съпруг за госпожица Ланкастър, нека го направи сега. Днес. После обаче всичко ще бъде оставено в ръцете на брат ми, на младата дама и на съдбата.

Изненадан, че не среща отпор от страна на съпругата си, Клейтън бързо погледна към Уитни, но установи, че тя прави многозначителна физиономия на Дьовил, който от своя страна изглеждаше твърде развеселен от нещо.

— Шери вече е извън къщата, така че няма опасност да ни чуе — обяви Стивън, след като се върна в кабинета. — Извинявам се, че ви накарах да чакате, но вие се оказахте по-точни, отколкото предполагах.

Той седна зад бюрото си и с очакване погледна към близките си.

— Да преминем направо към въпроса — предложи графът. — Нека започнем с подходящите кандидатури за съпруг на Шери. Подготвихте ли списъци с имената на всички свои познати, които биха могли да ни помогнат да осъществим замисъла си?

Жените посегнаха към чантичките си, а доктор Уитиком — към вътрешния джоб на сакото си.

Майка му подаде сгънат на две лист и отбеляза:

— Госпожица Ланкастър е в много неизгодни позиции, тъй като няма зестра, независимо от всичките й положителни качества. И ако баща й не е в състояние да й осигури…

— Ще й осигуря огромна зестра — прекъсна я Стивън и разгърна листа. На лицето му се изписа ужас в мига, в който очите му се спряха на първото име в списъка. — Лорд Гилбърт Рийвс? — Направи пауза и продължи: — Сър Франсис Бейкър? Сър Джон Тийсдейл? Но, майко! Рийвс и Бейкър са поне с петдесет години по-възрастни от Шери! А внукът на Тийсдейл ми е колега от университета! Тези мъже са старци!