Джудит Макнот - Преди да те срещна

— Чудесно — кимна доволно той. — Шери ще отседне у вас.

Хю Уитиком свали очилата си и започна старателно да ги бърше с носната си кърпа.

— Страхувам се, че планът не е добър.

Стивън положи невероятни усилия да запази спокойствие при поредното възражение на възрастния лекар.

— Какво имате предвид?

— Не съм съгласен пациентката ми да бъде преместена в непозната среда, да бъде принудена да живее с хора, които почти не познава. Госпожица Ланкастър вярва, че е сгодена за Стивън и че годеникът й е силно загрижен за нея. Той беше човекът, който прекара редица безсънни нощи край постелята й, докато тя се бореше между живота и смъртта. Шери е уверена, че може да разчита на него.

— Ще й обясня какъв риск крие оставането й тук — възрази Стивън. — Шери ще разбере, че просто не е редно.

— Тя няма дори бегла представа за силата на общественото мнение. Стивън. Ако имаше, нямаше да я заваря облечена в оня лилав пеньоар онази вечер, когато дойдох да я видя.

— Стивън! — възкликна ужасено майка му.

— Шери беше напълно облечена, майко — сви рамене графът. — Освен това тогава още нямаше други дрехи.

Ники Дьовил реши да се включи в спора:

— Тя не може да остане в този дом, ако няма поне придружителка! Няма да го позволя.

— Твоето мнение не е от значение — сряза го Стивън.

— Мисля, че е. Не искам името на моята бъдеща съпруга да бъде опетнено. Аз също имам семейство, което ще трябва да я приеме.

Стивън се облегна назад и с неприязън се вгледа в съперника си, после с леден тон заяви:

— Не си спомням да си й предложил ръката си, Дьовил.

Ники предизвикателно вдигна вежди:

— Искаш ли да ме чуеш да го направя сега?

— Казах, че искам Шери да има възможност сама да избира. — Графът се запита как брат му понася присъствието на този арогантен тип около Уитни. — В момента ти си само един възможен претендент. Ако смяташ да останеш такъв, предлагам ти да…

— Аз мога да остана тук и да изпълнявам ролята на придружителка на госпожица Ланкастър — безпомощно предложи възрастната херцогиня.

Двамата мъже прекратиха словесния двубой и с очакване се втренчиха в Хю Уитиком. Вместо да отговори веднага, лекарят се зае старателно да лъска второто стъкло на очилата си. Опитваше се да прецени каква роля би могла да изиграе Алисия Уестморланд в зародилия се любовен Роман. Присъствието на една жена, наближаваща шейсетте, едва ли би спомогнало за задълбочаване на отношенията между двамата млади. Освен това херцогинята притесняваше Шери, въпреки че полагаше огромни усилия да не го прави.

— Смятам, че нагърбването с подобни отговорности няма да бъде в интерес на здравето ви, ваша светлост.

— Но ти каза, че здравословните ми проблеми не са сериозни, Хю! — възкликна Алисия.

— Точно така. И бих искал да си останат такива, вместо да се задълбочат.

— Той е прав, майко — подкрепи го Стивън. — Нужен ни с някой, който да бъде с нея през цялото време.

— Ами да се обърнем към Лусинда Трокмортън-Джоунс — предложи майка му. — Никой не би поставил под съмнение добродетелта на която и да е девойка, съпровождана от нея.

— Мили Боже, не! — извика разпалено Хю и всички се обърнаха стреснато към него. — Този дракон може да се радва на вниманието на някои от най-добрите семейства в Англия, но по отношение на Шери е абсолютно неприемлива! Та тя бързо ще я накара да се разболее отново! Веднъж ми вдигна скандал заради това, че превързвам изгорения палец на една от поверените й госпожици, държеше се така, сякаш съм се опитал да съблазня горкото дете!

— Кого предлагате тогава? — прекъсна го нетърпеливо Стивън.

— Оставете това на мен. Мисля, че познавам една дама, която ще е подходяща за тази работа — ако здравето й го позволява, разбира се. Напоследък тя е много самотна и се чувства направо излишна.

— Коя с тази дама? — поинтересува се херцогинята.

Хю предпочете да не отговаря на въпроса й.

— Искам първо да обмисля нещата, да преценя и другите свои познати и да се спра на най-подходящата сред тях. Още утре може да успея да доведа компаньонка. Още една нощ, прекарана под покрива на Стивън, едва ли би била решаваща за репутацията на пациентката ми.

На вратата се почука и всички млъкнаха. Колфакс влезе и ги уведоми, че госпожица Ланкастър току-що се е върнала от разходката си с карета.

— Мисля, че постигнахме съгласие по всички по-важни моменти — рече Стивън и се изправи.

— По всички освен по два — отбеляза Клейтън — Как смяташ да си осигуриш съдействието на момичето в изпълнението на този план, без да го нараниш? И какво ще правиш, ако госпожица Ланкастър се изпусне пред някого, е сгодена за теб? Цял Лондон ще й се смее!