Джудит Макнот - Преди да те срещна

— Аз също съм с нова рокля — похвали се Шери.

Чувайки гласа й, Стивън се обърна към вратата и видя как девойката направи пирует пред възхитения поглед на иконома.

— Нали е прелестна?

Сцената беше толкова затрогваща и приятна, че графът се усмихна и побърза да отговори вместо стареца:

— Наистина е прелестна.

Шери отпусна полите на роклята, влезе в кабинета и се приближи към бюрото. Повечето жени, които Стивън познаваше, бяха специално обучавани как да се движат, в резултат на което походката им в крайна сметка ставаше скована. Тази девойка обаче притежаваше вродена грация и непринуденост.

— Добро утро — лъчезарно му се усмихна тя. — Надявам се, че не прекъсвам заниманията ти. Помислих си, че би искал да ме видиш веднага щом…

— Не ме прекъсваш — увери я Стивън. — Всъщност нарочно отпратих секретаря си, за да остана насаме с теб. Заповядай, седни.

Шери се настани на отсрещното кресло, като внимателно оправи роклята си и вдигна питащ и същевременно изпълнен с доверие поглед към годеника си.

Тя му вярваше безрезервно, помисли си Стивън, а той щеше да използва това нейно доверие, за да я манипулира…

Осъзна, че беше очаквал този момент с нежелание, дори с ужас, но нямаше за кога да отлага важния разговор. Въпреки това усети, че отчаяно търси тема, с която да поотложи неприятните обяснения.

— Как се чувстваш тази сутрин?

— Малко с рано да се каже — весело светнаха очите й — Та ние приключихме със закуската едва преди час!

— Нима е минал само час? На мен ми се стори повече… Какво прави през този час?

— Бях в библиотеката и търсех нещо за четене, когато ми съобщиха, че ме викаш.

— Не е възможно да си прочела всички онези списания, които ти пратих! Такъв голям куп!

Тя прехапа устни, полагайки огромни старания да изглежда сериозна, и попита:

— Разглеждал ли си някое от тях?

— Не, защо?

— Не мисля, че ще ти се сторят много поучителни.

Стивън нямаше представа какво съдържат дамските списания, само знаеше, че жените ги четат, но за да продължи разговора, попита за названията на някои от тях.

— Имаше едно с много дълго име. Ако добре си спомням, казваше се „Месечно списание за дами или информативно четиво за местата, където бихте могли да се забавлявате, както и съвети за това как да дадете воля на фантазиите си, да упражните ума си и да въздигнете характера си“.

— И всичко това в едно-единствено списание? — престори се на ужасен Стивън. — Много амбициозно начинание.

— Тъкмо това си рекох и аз, преди да прегледам статиите. Знаеш ли за какво се разправяше в една от тях?

— Като гледам изражението ти, едва ли ще се осмеля да направя предположение — засмя се графът.

— Беше посветена на ружа.

— Какво?

— В статията се даваха съвети как да си слагаме руж на лицето. Много интересно! А можеш ли да допуснеш какво се криеше зад заглавията „Упражнения за ума“ и „Въздигане на характера“? — Шери се засмя и продължи: — В някои от другите списания обаче имаше далеч по-важна информация — например за точно определения начин, по който една дама трябва да си хване полите, когато прави реверанс. Направо изумях! Нямах представа, че за да се направи това, е необходимо да използваш само палеца и показалеца си, вместо всичките пръсти на ръцете си. Но както знаеш, изтънчената перфектност е идеалът, към който всяка дама трябва неотклонно да се стреми.

— Това твоя теория ли е или на списанието? — попита през смях Стивън.

— Ти как мислиш? — хитро го погледна тя.

Той мислеше, че би могъл да води с нея разговори за изтънчената перфектност до края на дните си.

— Мисля, че е наложително да изхвърлим тези боклуци от спалнята ти.

— О, не. Наистина не трябва. Чета ги вечер, преди да заспя.

— Наистина ли?

— Да. Прочитам по една страница и веднага заспивам — действат ми по-добре от хапче за сън.

— Сега, след като вече обсъдихме въпросите за ружа и за реверансите, ще ми кажеш ли от какво всъщност се интересуваш?

„От теб — помисли си Шери. — Единствено от теб. Интересува ме защо в момента се чувстваш неловко, защо понякога ми се усмихваш така, сякаш съм единственото нещо, което има някакво значение за теб на този свят. Защо понякога имам усещането, че изобщо не искаш да ме видиш, дори когато съм застанала пред теб. Интересува ме всяко нещо, към което ти проявяваш интерес, защото толкова силно искам аз самата да събудя интереса ти към мен. Интересувам се от история — от твоята история. От моята история.“