Джудит Макнот - Преди да те срещна

От обида в очите й се появиха сълзи. Шери бързо стана от мястото си. Опита се да възвърне самоконтрола си, да намери опора в наранената си гордост. Не можеше да го погледне, но и не можеше да си позволи да избяга от кабинета, без да издаде чувствата си, затова тръгна към прозореца, който гледаше към една от лондонските улици.

— Мисля, че идеята ви с прекрасна, милорд — изрече равно тя, втренчила невиждащ поглед навън.

Стивън отмести стола си, стана и се приближи до нея.

Шери преглътна, пое въздух и продължи:

— Също като вас и аз имах някои… резерви по отношение на нашата… съвместимост.

Стивън усети болката в думите й и сложи нежно ръце на раменете й:

— Шери…

— Ако обичате… махнете ръцете си от мен! — задъхано рече тя.

— Обърни се и ме изслушай.

Тя усети, че силите я напускат. Сълзите се затъркаляха по страните й и тя не можеше да ги спре. Ако в този момент се обърнеше към него, той щеше да стане свидетел на болката и унижението й. По-скоро би умряла, отколкото да допусне това да се случи. Шеридан наведе глава и се престори, че е погълната от гледката навън.

— Опитвам се да направя най-доброто за двама ни — обясни Стивън. Едва се сдържаше да не я сграбчи в прегръдките си и да я помоли за прошка.

— Разбира се. Семейството ти едва ли смята, че съм подходяща партия за теб. — Гласът й прозвуча нормално. — Дори аз не мога да си обясня как е възможно баща ми да е преценил, че ти си подходящ за мен.

Тя изглеждаше толкова спокойна, че Стивън вече беше решил да я остави сама, когато забеляза мокрите й от сълзи страни. Съпротивата му беше сломена. Той я сграбчи за раменете, извърна я към себе си и трескаво зашепна:

— Моля те, не плачи. Недей. Просто се опитвам да направя онова, което ще е най-добро в случая.

— Тогава ме остави на мира! — гневно изрече тя, но риданието разтърси цялото й тяло.

— Не мога — призна Стивън, погали косата й и притисна разплаканото й лице към гърдите си. — Съжалявам — промълви той и я целуна по слепоочието. — Толкова съжалявам! Моля те, не плачи. Не искам да те нараня. Не ме оставяй да те нараня.

Устните му се спуснаха към страните й, попиха сълзите й. Не беше я виждал да плаче дори когато я болеше най-много и сега сълзите й го накараха да загуби контрол и да забрави всичко наоколо. Впи устни в нейните, притисна я към себе си. Езикът му се плъзна между устните й. Шери направи опит да извърне лице. Той почувства съпротивата й и удвои усилията си.

„Надявам се, че съм проявила достатъчно здрав разум да те накарам да почакаш, преди да приема твоето лишено от галантност предложение за женитба“, беше казала тя. Сега го отблъскваше. Завинаги. Той мълчаливо простена, наранен дълбоко от загубата. Стивън зарови пръсти в косите й, извърна лицето й към себе си и се взря в разплаканите й очи.

— Шери — промълви отчаяно той, — моля те, целуни ме.

Тя не можеше да се бори с него, затова остана неподвижна, сразявайки го с хладното си безразличие. Стивън се опитваше да сломи съпротивата й. Устните му и ръцете му галеха възбуждащо, настойчиво.

— След като ще ме сравняваш с останалите си обожатели, не смяташ ли, че поне трябва да имаш база за сравнение — произнесе той, опитвайки се да си върне онова, което губеше, но ефектът от думите му беше напълно противоположен на очаквания от него.

Инстинктът на Шери й подсказа, че тя никога вече не бива да му вярва, че не бива повече да му позволява да я докосва и да я целува… Само сега… Още един-единствен път…

Устните и се поддадоха, разтвориха се и помръднаха под настойчивостта на неговите. После тя отстъпи назад и каза:

— Благодаря ви за демонстрацията, милорд. Ще се постарая да ви оценя по достойнство, когато ми се отдаде случай да правя сравнения.

Стивън не я чу, нито се опита да я спре, когато тя го остави сам в кабинета. Той опря длани на рамката на прозореца и отвратено прошепна:

— Ах, ти, мръсен кучи сине!

Шери се заизкачва по стълбите, опитвайки се да скрие обзелите я чувства от подминаващите я слуги. Усещаше устните си подпухнали и разранени от настойчивите му целувки, които само я бяха разстроили, а за него не означаваха нищо.

Искаше да си отиде у дома.

Влезе в стаята си и се сви на леглото. Обхвана с ръце коленете си и опря брадичка в тях. Имаше чувството, че ако смени позата, ще се разпадне на хиляди късчета.

Зарови лице във възглавницата и горко зарида за бъдещето, което не можеше да има, и за миналото, което не можеше да си спомни.