Джудит Макнот - Преди да те срещна

— Искам, да си отида у дома — простена на глас тя. — Искам да си отида у дома! Татко, защо се забави толкова? Защо не идваш да ме вземеш?

Наблизо кротко пасеше красив петнист жребец. Шери се метна на гърба му, пришпори го и полетя като вихър, обляна от лунна светлина. Смехът й кънтеше и се сливаше с вятъра. Тя и конят летяха… летяха…

„Ще си счупиш врата, cara!“ — извика младият мъж, който яздеше плътно зад нея…

— Госпожице Ланкастър! Госпожице Ланкастър!

Някаква ръка докосна рамото й и леко побутна спящата Шери, изтръгвайки я от приятния свят на сънищата.

— Съжалявам, че трябва да ви събудя, мадам, но нейна светлост с във всекидневната заедно с няколко кроячки и пита дали можете да отидете при тях — обясни прислужницата.

Прииска й се да се увие като пашкул в чаршафите и да продължи съня, но не можеше да прати херцогинята и кроячките по дяволите. Шери стана, изми лицето си и тръгна към просторната слънчева стая, където я очакваха.

Оказа се, че „нейна светлост“ всъщност бе не майката на Стивън, а снаха му. Шери се постара да скрие чувствата си от красивата млада дама. Поздрави я любезно, но по-скоро официално, отколкото топло.

И ако Уитни Уестморланд усети нещо необичайно в поведението на Шери, тя не го показа. Започна оживен разговор за необходимостта девойката да бъде облечена по последна мода, за предстоящите балове и венециански закуски, а кроячките се суетяха около Шери и снемаха мерките й. Този път младата американка не беше склонна да приеме с доверие топлата усмивка и милите думи на Уитни Уестморланд. Желанието й да осигури богат гардероб за Шери беше просто първата стъпка в изпълнението на общия план неподходящата годеница на графа да бъде захвърлена в ръцете на някой друг мъж. Само че Шеридан имаше други планове. Щеше да си отиде у дома, независимо от това къде беше този неин дом, и имаше намерение да заяви това на херцогинята в мига, в който двете останеха насаме.

— За какво мислите? — попита я Уитни, очаквайки Шеридан да изрази задоволството си или предпочитанията си към предлаганите й платове и модели.

Шери вирна брадичка, погледна към мадам Ласал и запита:

— Имате ли нещо в червено?

— В червено ли? — възкликна модистката с приятен френски акцент. — Не, не, госпожице! Червеното няма да подхожда на цвета на косата ви.

— Аз обичам червения цвят — настоя на своето момичето.

— Тогава ще го имате. Само че можете да го използвате като тапицерия за диваните си или за завеси на прозорците. Този цвят не е за вас, госпожице. Господ вече ви е благословил е коса с много рядко срещан червен цвят и ще бъде грехота да сложите върху себе си нещо неподходящо.

Тази цветиста реч така развесели Шеридан, че тя едва сдържа смеха си. Погледна към Уитни, чийто зелени очи също се смееха, и за момент забрави, че херцогинята е всъщност нейна неприятелка.

— Предполагам това означава, че червеното ще ми стои ужасно. Права ли съм?

— Да! — кимна модистката и вложи в тази кратка думичка целия си плам.

— И че нищо не е в състояние да ви накара да ми ушиете червена рокля, независимо от това колко силно я искам? — продължи Шери.

Херцогинята се засмя и отвърна:

— Мадам по-скоро ще се хвърли в Темза, отколкото да изпълни желанието ви.

— Да! — закимаха утвърдително всички кроячки и за миг в стаята се възцариха смях и добро настроение.

Минаха няколко часа и изведнъж Шеридан разбра, че шивачките всъщност нямаха намерение да напускат къщата, докато не ушият всички необходими тоалети.

— Аз вече имам пет рокли — по една за всеки делничен ден от седмицата — нервно ги информира тя.

— Страхувам се, че ще ви се наложи да се преобличате поне по пет пъти на ден — усмихнато рече херцогинята.

Шери смръщи вежди, но не каза нищо, докато двете е Уитни не излязоха от стаята.

— Наистина не мога да се преобличам по пет пъти на ден — започна разпалено девойката. — Всички тези рокли ще бъдат излишни…

— Няма да бъдат — усмихна се Уитни, питайки се защо ли Чариз Ланкастър се държи толкова резервирано с нея — По време на Сезона всяка дама се нуждае от дрехи за разходки с карета, за разходки в парка и за езда, от сутрешни, следобедни и вечерни рокли. И това далеч не е всичко. От годеницата на Стивън Уестморланд ще се очаква да има подходящи тоалети за опера, театър…

— Не съм негова годеница, нито пък имам желание да бъда — прекъсна я Шери и посегна да отвори вратата на стаята си. — През целия ден се опитвах да ви обясня, че нито имам нужда от всичките тези дрехи, нито пък ги искам. И ако не можете да влезете във връзка с баща ми, за да заплати той тази услуга, настоявам да откажете поръчката. Сега ме извинете…