Джудит Макнот - Преди да те срещна

— Как така не сте негова годеница? — възкликна Уитни и я хвана за ръката. — Какво се с случило? — Една прислужница се зададе от дъното на коридора и херцогинята бързо попита: — Можем ли да си поговорим във вашите покои?

— Не искам да бъда груба, ваша светлост, но наистина смятам, че нямаме за какво да си говорим — твърдо отвърна Шеридан, горда, че гласът и не трепна.

За нейна изненада херцогинята ни най-малко не се засегна от резкия отговор.

— Не съм съгласна — отвърна тя и отвори вратата. — Дори напротив — мисля, че има много неща, които бихме могли да обсъдим.

Шери мълчаливо влезе в спалнята си, следвана от херцогинята. Когато вратата се затвори зад двете, тя се обърна и зачака другата жена да започне.

За част от секундата Уитни прехвърли през съзнанието всички възможни причини за странното поведение на дойката и за последното й твърдение във връзка със Стивън и съвсем правилно стигна до заключението, че тя е дълбоко наранена. И тъй като графът беше единственият човек, който би могъл ла я нарани, най-вероятно той беше в основата на проблема.

Уитни се подготви да поправи злото, което очевидно нейният девер идиот беше сторил на единствената жена, която някога беше имала значение за него.

— Какво се е случило, за да твърдите, че не сте сгодена за Стивън и че не бихте искали да сте? — предпазливо попита тя.

— Моля ви! — почти проплака Шери и се ядоса на себе си заради проявената слабост. — Може да не зная коя съм и откъде съм дошла, но нещо в мен протестира срещу лъжите, с които ме засипвате. И ако трябва да поема още от тях, със сигурност ще изкрещя! Няма смисъл да се преструвате, че искате да стана ваша снаха, така че недейте, моля ви!

— Много добре. Да сложим край на преструвките — спокойно кимна херцогинята.

— Благодаря ви.

— Нямате представа колко силно искам да ми станете снаха, Шери.

— Предполагам, че сега ще започнете да ме убеждавате, че и самият лорд Уестморланд е най-нетърпеливият годеник, който някога сте срещали!

— Дори не мога да си помисля подобно нещо, без да ми стане смешно — призна Уитни — Камо ли пък да започна да убеждавам другите.

— Какво? — Шери не можеше да повярва на ушите си.

— Стивън Уестморланд е много чувствителен на тема брак Той има достатъчно основания по принцип да отхвърля мисълта за обвързване, както и сериозни причини да не иска да се ожени за вас.

Шери безпомощно се засмя:

— Мисля, че всички във вашето семейство сте луди.

— Не ви обвинявам — въздъхна Уитни. — Сега, ако благоволите да седнете, ще ви кажа всичко, което зная за графа на Лангфорд. Но първо ще ви попитам какво точно ви е казал той тази сутрин и кое ви е накарало ла си мислите, че няма желание да ви направи своя съпруга?

Предложението да й бъде предоставена информация за мъжа, който беше пълна загадка за нея, беше изкусителна, но Шери не беше сигурна дали трябва да го приеме.

— Питам се защо искате да се намесите в този проблем? — попита тя.

— Искам да се намеся, защото много ви харесвам. И бих искала и вие да ме харесвате. Но най-вече защото искрено вярвам, че вие сте идеалната жена за Стивън и се страхувам, че по нещастно стечение на обстоятелствата вие двамата ще го установите прекалено късно, когато няма да има връщане назад. Сега ми разкажете какво се е случило, а после аз ще се постарая да дам отговор на някои от въпросите ви. — За втори път Уитни умишлено пропусна да обещае, че ще й каже всичко.

Шери се поколеба. Впи сивите си очи в лицето на херцогинята, но не откри в него дори и следа от лицемерие.

— Предполагам, че бих могла — кимна тя. — Едва ли ще има някакви отрицателни последствия, освен че гордостта ми за пореден път ще пострада.

Уитни с изумление изслуша разказа за постъпката на Стивън и се възхити от способността на това наивно момиче, загубило спомените си, попаднало сред чужди хора и в чужда страна, да прозре намеренията на графа. Нещо повече — тя очевидно бе проявила достатъчно мъдрост и гордост, за да не изрази гласно възраженията си срещу обидния план на „годеника“ й.

— Това ли е всичко? — попита Уитни накрая.

— Не съвсем — ядосано отвърна Шери и засрамено погледна встрани.

— Какво още се е случило?

— След като изрече всички тези празни приказки за желанието му да ми даде възможност да избирам, аз се почувствах толкова сърдита и объркана, че… загубих контрол над емоциите си.

— Ако бих на ваше място, щеше да ми се прииска да го ударя по главата с първия попаднал в ръцете ми тежък предмет!