Джоана Макпийс - Испанската награда

Въпреки това случилото се днес беше първото събитие след смъртта на баща й, което я засегна така дълбоко. И сега кожата й настръхваше, щом си припомнеше докосването до немитото мъжко тяло. „Такъв огън има само в Англия.“ Това предположение я накара да побеснее. Нима онзи нещастник си въобразяваше, че испанските благородни дами са кротки котенца, които покорно позволяват на всеки мъж да ги милва и потупва? И, което беше още по-лошо, той я бе направил отговорна за тежкото положение на сънародниците й.

Не, англичаните не са ми сънародници, каза си решително тя. Когато е дала сърцето и ръката си на дон Диего Сантяго и Талавера, Мери Гаскойн е приключила с верността си към английската корона.

Ароматната баня прогони всички спомени за допира с англичанина. Мария облече чиста риза и зачака Консуело да закрепи на кръста и тежкия кринолин, над които щеше да разпростре копринените фусти. Една от траурните й рокли беше безнадеждно повредена. Тя имаше само още една, просто ушита одежда от черен сатен с тесни ръкави, украсена само с малко бял тюл на шията и китките. Сигурно леля й щеше да я нарече старомодна, но вече нищо не можеше да се промени.

През това време Консуело ровеше в ковчежето за бижута.

— Къде е сребърната брошка, която носехте тази сутрин? Не мога да я намеря.

— О! — Мария я погледна учудено. — Колко странно… сигурно е останала на разкъсаната рокля. Може би си я откачила, след като свалих роклята?

Консуело поклати глава.

— Бях толкова объркана. Набързо сгънах роклята и я пъхнах в една от отворените ракли, а сега вече не знам в коя. Знаех, че не можете да носите повече тази рокля, преди да я поправят.

— Може би брошката е останала на роклята. Не се тревожи. Дай ми кръстчето с перлите.

Докато окачваше кръстчето на шията си, Мария се питаше дали пък брошката не беше паднала на палубата по време на сблъсъка й с английския роб. Ако бяха намерили накита й, дон Естебан със сигурност щеше да й го върне.

Доня Беатрис посрещна племенницата си с целувка, но Мария веднага предположи, че господарката на дома щеше да се чувства по-спокойна, ако гостенката беше вечеряла в стаята си. Чичо й се отнасяше към нея студено и строго, макар че се владееше. Тя беше сигурна, че преди влизането й бяха говорили за нея, и апетитът й премина бързо. Хапна малко с надеждата да прогони мъчителното главоболие. Само гордостта я караше да седи с високо вдигната глава отляво на чичо си.

Нито един от двамата не спомена болезнената й загуба. Мария слушаше с половин ухо бъбренето на леля си, докато една забележка събуди вниманието й.

— Толкова малко време ни остава до заминаването ти, че ще ми бъде много трудно да събера подходящ чеиз. Ще ти трябват и рокли за следващите месеци, когато траурът свърши…

— Какво заминаване? — Без да иска, Мария блъсна с пръсти тежкия бокал и едва успя да го задържи.

Доня Беатрис погледна съпруга си и въздъхна съжалително. Дон Фелипе сведе глава.

— Надявах се да намеря по-благоприятен момент, за да те запозная с плановете, които обмисляме за бъдещето ти.

— Планове за женитба?

Дон Фелипе кимна тежко.

— Да, Мария. Искам още в самото начало да подчертая, че баща ти беше напълно съгласен с тях.

— Не е много редно да говорим сега за женитба. Бедното дете е преуморено и…

Мария махна с ръка.

— С нетърпение очаквам да чуя нещо за бъдещия си съпруг — заяви кратко тя и предизвикателният й поглед срещна тъмните очи на чичото.

Дон Фелипе се покашля.

— Естествено е, че желаеш да чуеш подробности, след като всичко е уредено.

— Кой е той? В Кадис ли живее?

— За съжаление не. Дон Луис Ортега и Кастуеро е единственият син на мой добър приятел. Баща му, дон Алонсо, се ползва с благоволението на двора. Луис е почти двадесетгодишен. Мисля, че ще го харесаш, защото е красив младеж. Имам миниатюра с образа му и ще ти я дам след вечеря. В момента Луис е на служба при губернатора на Картахена. По причини, върху които не бих искал да се разпростирам, баща ти пожела да не живееш в Мадрид и при двора.

— Искате да кажете, че ще ме приемат враждебно заради английската ми кръв?

— В момента отношенията между двете страни са критични. След една или две години трудностите ще бъдат отстранени и бъдещето ти ще бъде осигурено. Като съпруга на дон Луис ще можеш да претендираш за място в двора, защото той непременно ще бъде повикан на кралска служба.

Мария помисли малко и попита спокойно:

— Правилно ли е предположението ми, че финансите на дон Луис не са в желаното от него добро състояние? Вероятно се надява, че зестрата ми ще промени нещата.