Пол Маклоу: Находището

Здесь есть возможность читать онлайн «Пол Маклоу: Находището» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию). В некоторых случаях присутствует краткое содержание. категория: Классическая проза / на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале. Библиотека «Либ Кат» — LibCat.ru создана для любителей полистать хорошую книжку и предлагает широкий выбор жанров:

любовные романы фантастика и фэнтези приключения детективы и триллеры эротика документальные научные юмористические анекдоты о бизнесе проза детские сказки о религиии новинки православные старинные про компьютеры программирование на английском домоводство поэзия

Выбрав категорию по душе Вы сможете найти действительно стоящие книги и насладиться погружением в мир воображения, прочувствовать переживания героев или узнать для себя что-то новое, совершить внутреннее открытие. Подробная информация для ознакомления по текущему запросу представлена ниже:

libcat.ru: книга без обложки
  • Название:
    Находището
  • Автор:
  • Жанр:
    Классическая проза / на болгарском языке
  • Язык:
    Болгарский
  • Рейтинг книги:
    3 / 5
  • Ваша оценка:
    • 60
    • 1
    • 2
    • 3
    • 4
    • 5
  • Избранное:
    Добавить книгу в закладки

Находището: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Находището»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Пол Маклоу: другие книги автора


Кто написал Находището? Узнайте фамилию, как зовут автора книги и список всех его произведений по сериям.

Находището — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система автоматического сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Находището», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Не бойтесь закрыть страницу, как только Вы зайдёте на неё снова — увидите то же место, на котором закончили чтение.

Пол Маклоу

Находището

Космическият кораб продъни короните на дърветата, уби по пътя си тромав скакалец и след това се приземи в плитчината на река Олънтенджи, право върху мистър Джойс, което напълно устройваше и Ник, и мен, защото през по-голямата част от деня, въпросният тип беше пиян като дъска. Съвсем наскоро, докато с по-дребния ми постоянен придружител, чакахме на автобусната спирка, той се развличаше като хвърляше по него запалени кибритени клечки.

Ник повдигна очи към купчината от подскочили нагоре камъчета, но веднага се върна към своето занимание. Аз изпуснах макарата, заедно с въдицата, прехвърлих зад гърба си конската си опашчица и започнах да наблюдавам петнайсетина сантиметровата вълна, която се беше надигнала и над нивото на водата и сега си заминаваше надолу по реката. Във въздуха излетя и фонтан от клечки, а изпод дъното на космическия кораб изпълзя бял дим.

Той беше с формата на стар модел „фолксваген-костенурка“, но го бяха боядисали както трябва — не бяха забравили дори и ръждивите участъци, които обикновено се намират около джантите. Ако със собствените си очи не бях видяла пухкавата следа в небето, не бях чула съскането, което придружаваше врязването му в атмосферата и не бях забелязала как се стоварваше върху господин Джойс, навярно щях да го приема като добре поддържан стар автомобил — като онзи, който Хари и Игън търкулнаха от хълма зад моста Кейс Роуд.

Спуснах се по ската до брега, където Ник трупаше своите „скачащи“ камъни и тръгнах нагоре по реката, докато не се оказах на около трийсетина метра от кораба. Наистина, по-нататък трябваше да се придвижа през „дълбока вода“ и нагазих в нея. В ушите ми сякаш зазвучаха предупредителните думи на мама и когато тениските ми потънаха в тинестото дъно на реката, почти наяве усетих плясването по задните ми части, понеже Ърни, мъжът на майка ми беше бърз в разправиите с мен. А той удряше силно, особено ако изцапам с кал пода на караваната, в която живеехме.

Олънтенджи беше широка и спокойна река. Без да си намокря и коленете, можех да премина участъка от паркинга на караваните до бента на водохранилището, който се намираше на две мили в северна посока. Нагоре по течението, под водостока на бента, обикновено се събираха рибари-спортисти. Понякога даже им вървеше и им се удаваше да хванат поредното речно попче. От долната страна, откъм паркинга за каравани основно се въдеха костури и синьохрилки.

Водата под „фолксвагена“ продължаваше да кипи. Единственият му пасажер, който приличаше на човек, се беше свил над кормилото му. Във всеки случай, на главата му имаше коса, което не често се вижда при извънземните.

Калта клокочеше във водата и скриваше речното дъно. Протягайки ръка напред, се опитах да запазя равновесие и накрая се добрах до дръжката на вратата на „костенурката“. Тогава забелязах, че господин Джойс лежи от другата страна на колата — полупотопен във водата и с лице нагоре. Следователно корабът не беше паднал точно върху него, а достатъчно близко до стария пияница, за да го повали и да го остави в безсъзнание. Той не беше потънал, защото си бе ударил гърба си в широк, лигав камък.

Прозорецът на „костенурката“ бе отворен. Погледнах във вътрешността и ноздрите ми доловиха мирис на стара пластмаса. „Фолксвагенът“ на извънземния беше добре и автентично сглобен. Щракнах дръжката на вратата и я придърпах към себе си.

Водачът беше облечен с нещо като ръждивочервен голф, лека куртка със същия цвят, спортни обувки „Найк“ и препаска от черен колан. Освен това носеше очила с дебели пластмасови рамки, точно такива, каквито с каквито помнех баща си, когато бях малко дете.

Обърнах го на седалката му и забелязах, че кожата му на някои места е разкъсана и отдолу се подава странна на вид, червена плът. Беше извънземен, както и подозирах.

— Какво беше това, по дяволите?

Разпознах гласа на Хари, който се донасяше откъм височината на хълма и след това дочух шум на храсти; вероятно той, заедно с Игън, бяха тръгнали на разузнаване. Хари бе на петнайсет години, с една година по-голям от мен, но понеже беше повторил пети клас, сега бяхме съученици. Той пускаше мръсни клюки по мой адрес, защото миналото лято му бях позволила да докосне гърдите ми, когато играехме на „кажи истината“. Но аз имах други причини да го ненавиждам и съвсем не ми се искаше да открие извънземния. Преди известно време Хари бе заставил три по-малки от него деца да мъкнат безсмислено цяла купчина от бетонни късове, като ги беше заплашил с бой, ако не изпълнят нареждането му. И на тях им се наложило цял ден да работят за него. Това типче използваше хората, и то по най-безсъвестен начин!

Читать дальше
Отзывы о книге «Находището»

Обсуждение, отзывы о книге «Находището» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.