Алистър Маклейн - Проходът на сломените сърца

— Кои сте? — Думите му се заваляха от алкохол. — Какво търсите във Форт Хъмболт?

— От теб нищо не търся — сряза го Дийкин властно. — Извикай Сеп Калун. Живо!

— Кои са тия?

— Сляп ли си? Пленници от влака.

— От влака? — Бенсън кимна неуверено. Умствените му процеси, ако имаше такива, явно бяха напълно задръстени. — Я по-добре елате с мен.

И ги поведе след себе си. Когато наближиха комендантската стая, вратата се отвори и отвътре се появи Сеп Калун, с по един пистолет във всяка ръка.

— Кого, по дяволите, ми водиш, Бенсън? — попита разярен.

— Казват, че са от влака, шефе.

Дийкин, без да обръща внимание на Калун и Бенсън, махна с пистолета си на Клеърмонт и Марика.

— Ей, вие двамата — слизайте. — После се обърна към Калун: — Ти ли си Калун? Влез вътре да поговорим.

Калун насочи и двата си пищова към Дийкин.

— Как не! Много си се разбързал. Кой си?

Дийкин изрече с досада и нетърпение:

— Джон Дийкин. Нейтън Пиърс ме изпраща.

— Ти така казваш.

— Те така казват — кимна той към слезлите от конете си Клеърмонт и Марика. — Служат ми за паспорт. Заложници. Пропуск за безопасно преминаване. Наречи ги, както щеш. Нейтън каза да ти ги доведа за доказателство.

Поомекнал леко, Калун рече:

— Виждал съм паспорти и в по-добро състояние.

— Опитаха да се правят на хитри. Запознай се с полковник Клеърмонт — новоназначения комендант. И Марика Феърчайлд — щерка на сегашния комендант.

Очите на Калун се ококориха, устата му се отвори и пистолетите за миг се поотпуснаха, но той незабавно се съвзе.

— Сега ще видим тази работа. Влезте вътре.

И двамата с Бенсън вкараха тримата в комендантската стая, с насочени в гърбовете им дула.

Полковник Феърчайлд не повярва на очите си.

— Марика! Марика! И полковник Клеърмонт!

Марика докуцука до баща си и го прегърна.

— Милата ми! Какво са ти сторили? И какво, какво за Бога правиш тук?

— Доволен ли си сега? — обърна се Дийкин към Калун.

— Май че да… Но никога не съм чувал за Джон Дийкин.

Дийкин прибра пистолета си под палтото — миролюбив жест, който допринесе за по-нататъшното умиротворяване на колебаещия се Калун.

— А кой според теб задигна четиристотинте уинчестерки от завода? — Вече владееше донякъде положението и бързаше да се възползува от това. — За Бога, човече, престани да ми губиш времето. Нещата са зле, много зле. Драгоценната ти Бяла Ръка оплеска работата. Убиха го, също и О’Брайън. Пиърс е тежко ранен. Войниците превзеха влака и когато той отново потегли…

— Бялата Ръка, О’Брайън, Пиърс…

Дийкин кимна по посока на Бенсън.

— Кажи му да чака отвън.

— Отвън?

Калун беше като замаян.

— Да. Има и по-лоши новини — но те са само за твоите уши.

Калун кимна машинално на изумения Бенсън, който излезе и затвори след себе си.

— Не може да има по-лоши новини — започна отчаяният Калун.

— Може — ето така!

Колтът отново се озова в ръката на Дийкин, а дулото със зверска сила се притисна о зъбите на Калун. Миг по-късно и пистолетите на Калун бяха у Дийкин, който връчи единия на полковник Клеърмонт. И докато Клеърмонт го държеше насочен срещу бандита, Дийкин извади нож, сряза въжетата, стягащи отзад ръцете на полковник Феърчайлд (който не беше по-малко слисан от самия Калун) и остави до него на масичката втория пистолет.

— Този е за вас. Когато сте в състояние да го използувате. Колко са хората на Калун? Освен Бенсън? — Кой сте вие, за Бога? Как… Дийкин го сграбчи за реверите.

— Колко… души… има… Калун?

— Двама. Кармъди и Харис.

Дийкин се извъртя на пети и яростно заби дулото на колта си в бъбреците на Калун. Калун се преви от болка. Дийкин повтори процедурата, след което процеди с усмивка:

— Ръцете ти са оплескани с кръвта на десетки хора, Калун. Затова много те моля, повярвай как само ми се иска да ми дадеш повод да те пречукам. — От лицето на Калун стана ясно, че му вярва безпрекословно. — Кажи на Бенсън да повика Кармъди и Харис и тримата веднага да се явят тук.

Дийкин открехна вратата и побутна бандита към процепа. Бенсън крачеше напред-назад на около метър от тях.

— Извикай Кармъди и Харис — нареди с прегракнал глас Калун. — И елате тримата при мен. Веднага!

— Какво става, бе шефе? Приличаш на самата смърт.

— За бога, човече, побързай!

Бенсън се поколеба, но все пак хукна през двора. Дийкин затвори вратата и нареди на Калун:

— Обърни се!

Калун се подчини. Дийкин го фрасна по главата с дръжката на колта и го подхвана, преди да се свлече на пода. Марика го изгледа с ужас.