Елена Павлова - Окото на Бога (Песни от космическите друми — 2)

Какво от това, казваш си, че капитан Морган бил седял на същия стол — нали и без друго ти е чичо! Така че сядаш. В същия момент старецът до теб яко те блъсва:

— Какво си мислиш бе, младок? Я се разкарай от стола!

— И защо?

— Не видя ли табелката? Или в днешно време вече не ви учат и да четете, маймун такъв?

Как ще реагираш — ще отговориш грубо на стареца ( 52), ще му кажеш кой си ( 65) или ще се поинтересуваш какво значение има табелката ( 77)?

Красавицата се усмихва:

— Номерът е IGF50043511123! Честито на печелившия!

Ако това е номерът на билетчето ти, те очаква 30 30 Надаваш щастлив вик. — Нещо хубаво, господине? — осведомява се барманът. — Имате ли видеофон? — Да, ето там отзад! С трескави пръсти набираш номера на космопорта. — Звездно летище „Емисар Корсар“, добър ден! — усмихва ти се отсреща приятно момиче — Какво ще обичате? — Можете ли да ми кажете на колко възлизат летищните такси на „Благородната хидра“? — Сто седемдесет и девет хиляди двеста петдесет и шест звездички! — момичето ти кимва — Имате срок да ги изплатите… — Знам! — уведомяваш я ти — Благодаря! Ако си взел пари назаем от продавача, редно е да му отделиш полагаемите се десет процента — 25 000. От сметката си извади също четиринадесет звездички, които си пропил в бара. Остатъка си запиши. А сега можеш или да си отидеш до вкъщи да си вземеш Куртландър (все пак ти донесе късмет, нали) — 3 — или направо да запрашиш към космопорта — 9 9 Разплащането с летищните власти ти отнема около половин час. Е, „Хидрата“ е отново свободна и с горда стъпка ти се качваш по трапа в кораба си. — Здрасти, Харди! — фамилиарно те поздравява компютърния мозък — Затъжих се за теб… Щяха да ме конфискуват, представяш ли си! — Знам, Хепи! Имаше някои проблеми… — Знам за това и няма да питам откъде си откраднал парите, — Хепи се засмива. — Имаш едно съобщение в паметта ми! Ще чуеш ли съобщението ( 16 ) или ще наредиш корабът направо да стартира ( 45 )? . . Ако не печелиш, мини на 4.

Ако искаш да заговориш стареца, мини на 31. Ако искаш да седнеш на свободния стол, иди на 11. Ако заприказваш картоиграчите, прехвърли се на 41. А ако се прехвърлиш в „Идиот“, иди на 37. Разбира се, можеш и просто да си поръчаш едно питие и да постоиш прав — 27.

Хепи паркира кораба под „Елатрон“ и без да губиш време се насочваш към „Сметановия пай“.

Сонгбърд, за щастие, е още там.

— Здрасти, Кели! — ухилва се той — Да не си открил тайната?

— Не, Сонгбърд, просто исках да те питам дали…

— Казах ти абсолютно всичко, което знам! — той свива рамене — Ако те интересуват и предположения, ще ти кажа, че Морган — и баща ти също — са флиперянски варвари, но това и ти си го знаеш. Е, добре, те са родени и израсли на Добро утро, така че по отношение на флиперянската астрономия трябва да започнеш от там… А що се отнася до събраните ми съчинения, логически би трябвало да се намират в някоя библиотека, нали? Някакъв идиот от Ферол се беше навил да ме издава преди сума ти години, но поезията ми нямаше успех… Пък и аз не пиша за планетарните червеи… Както и да е, сигурно само на Ферол са се запазили няколко бройки… Май това е! Е, ако искаш да ме черпиш…

КОМЕНТАР НА КРИС: Бих могъл да описвам как си пийвате със Сонгбърд или пък посещаваш „Идиот“ или „Ромео и Жулиета“, ако искаш, но това си е излишно губене на обем. Така че просто се върни на [[#t-karta|картата]] и си избери друг обект. Това е всичко, което можеш да научиш от „Елатрон“!

С тежка въздишка се отправяш към стаите си — изкарал си целия си живот тук, а ето че изведнъж се налага да зарежеш колекциите си, дрехите си, удобното магнитно легло и всички хубави нещица, които си купувал с години…

Входната врата се изкашля и обявява:

— Имате посетител, господин Хардрайт!

Ще приемеш ли този посетител ( 20) или ще кажеш, че нямаш желание да виждаш никого ( 38)?

Кимваш:

— Давай да го чуем!

— Мини в пилотската зала, ще ти го пусна!

Настаняваш се на пилотското кресло. Главният екран, който досега е показвал входа на хангара, притъмнява и на него се появява лицето на баща ти.

— Здравей, синко! — казва той — Когато чуеш този запис, аз вече ще съм мъртъв… Знаеш ли, съжалявам за проблемите, които съм ти създал! Предполагам, че се чудиш за произхода на Курти и на кораба, които единствено са ти останали. Никога не съм ти казвал, че имаш чичо… Но запазването на тайната бе от първостепенно значение. Представяш ли си, какво щеше да се случи, ако някой бе научил, че сме роднини на капитан Морган!