Елена Павлова - Окото на Бога (Песни от космическите друми — 2)

Обикновено такива колонии варвари са си избрали за обозначение някой типичен за тяхната култура признак — мълчанието при безмълвните ангели или пристрастеността към играта на флипер за флиперяните, с които ще се срещнеш в тази книга. Флиперът, впрочем, доста грубо може да бъде описан ето така: играчът застава пред голяма стъклена кутия, в която има наклонена плоскост с различни препятствия. Чрез специално копче по жлеб се изстрелва топче, което попада някъде в горната част на плоскостта и играчът управлява спускането му по нея с помощта на две ръчки. Целта е топчето да закачи максимален брой препятствия (често по някаква система), за да се наберат най-много точки, преди то да падне в улей в най-долната част на плоскостта. Така описан, флиперът изглежда направо отвратителен, но, уверявам те, това е една от най-забавните игри, за които се сещам! Е, след книгите-игри, разбира се!

Толкова за запознанство с мястото на действието.

Дневник няма. В началото на книгата ще ти се казва да записваш колко пари имаш, но парите играят роля само в първите петдесетина епизода. Основно се играе по картата — подробности за нея и плаващите кодировки ще научиш малко по-късно. Само ще уточня, че ако попаднеш в ситуация, в която нищо не можеш да направиш — такива са две-три в книгата, винаги можеш да преиграеш някоя стара кодировка или да разчиташ на КОМЕНТАР НА КРИС — често в тези коментари можеш да намериш подходящ изход от трудните ситуации.

И тъй, тук играеш ролята на Кели Хардрайт, младият и доста разглезен, но извънредно умен син на Питър Хардрайт, най-богатият индустриален магнат в Цивилизования космос. Баща ти, за съжаление, е починал предишния ден, а веднага след като си се върнал от погребението му, един от адвокатите-изпълнители на завещанието му ти се обажда по видеофона, за да ти донесе още нерадостни вести…

Лицето на екрана на видеофона е съвсем обикновено и принадлежи на някой си Тимъти Дансър, представител на адвокатската кантора „Спейс, Тъндър, Тъндър и Дансър“, които пък от своя страна са изпълнители на завещанието на баща ти. Но точно в момента той ти прилича на злокобен демон-вестител или нещо от този род. Във всеки случай Дансър пряко представя сляпата и склонна към отвратителни шегички Съдба, която току-що ти е изиграла подъл номер и няма нищо чудно в това, че ако адвокатът се намираше в една стая с теб, вече щеше да е удушен.

— Разбрахте ли, господин Хардрайт? — любезно повтаря той.

Разбрал си и още как! Целият живот, който си водил до момента, се оказва сапунен мехур. Години наред баща ти е трупал дългове, без дори да ти спомене и дума. Оставил те е да се наслаждаваш на лукса, да се мотаеш с кораба си по курортните планети и да си представяш, че си син на един от най-богатите индустриални магнати в Цивилизования космос, докато всъщност е трябвало здраво да те впрегне в работа с надеждата да спаси поне нещо от империята си…

— Така че — отбелязва Дансър, — разполагате със срок от 12 часа, считано от този момент, да напуснете къщата…

— Всъщност — намесваш се ти, — остава ли ми поне нещо от цялото наследство?

— След удовлетворяването на кредиторите — за пръв път на лицето на Дансър се появява крива усмивка, — нямате право да задържите дори дрехите на гърба си! Но…

Е, очевидно съдбата ти е да се намъкнеш в някой кашон и да се запътиш към най-близкия център за бездомници с надеждата, че ще се намери поне какво да облечеш, преди да отидеш да просиш по улицата.

— Но! — Дансър вдига показалеца си — Два предмета в описа на имуществото се водят като ваша собственост и по тази причина не могат да бъдат конфискувани!

— Вещите ми също са моя собственост — възразяваш ти.

— Юридически не е точно така — Дансър свива рамене. — Вашите вещи са придобити благодарение на отпуснати ви от баща Ви средства и по време на пребиваването Ви в…

— Каква е разликата тогава?

— Двата предмета, за които става дума, сте наследили еднолично от Вашия чичо и по силата на завещанието му…

— За какво става въпрос? — отрязваш го ти.

— Първият предмет, заведен в описа като… — следва дълъг сериен номер, — е порцеланова статуетка, представляваща четириръко същество с превръзка на дясното око, в седнало положение. В протокола към описа предметът е записан като „третостепенно божество Куртландър, произход — Добро утро, култура Флипер, значение — приносител на късмет и богатство, по съвместителство — завеждащ водоснабдяването в обществените бани“…

Читать дальше