Елена Павлова - Окото на Бога (Песни от космическите друми — 2)

— Господи! — разтриваш челото си — И какво бих правил с проклетия Курти?

— Чисто и просто той Ви принадлежи. — Дансър свива устни. Вторият предмет, заведен под номер… е космическа яхта тип „Симпли спейс“. В протокола предметът е записан като „кораб «Благородната хидра»“…

Спасен си! Ако Дансър беше в стаята с теб, вероятно би се хвърлил да го прегръщаш. Корабът поне ти дава възможност да станеш пилот „счупи-глава“ и да се впуснеш в изследване на космоса с надеждата да откриеш някоя планета с достатъчно висока цена.

— Има само една подробност — добавя Дансър, — летищните такси на кораба са просрочени и ако не бъдат изплатени до полунощ днес, той преминава в собственост на космопорта. Приятен ден!

Премини на 1 1 Е, както излиза, къщата, в която живееш, вече не ти принадлежи… Дванадесетте часа, които са ти отпуснали, няма да променят нещата. Имаш кораб, който също ще ти бъде отнет съвсем скоро — от целия ти досегашен живот ти остава единствено статуетката на проклетото божество на късмета и парите, по съвместителство — и бог на водоснабдяването в обществените бани. Статуетката, впрочем, се намира на две крачки от видеофона — поставена е на малка махагонова масичка. Третостепенното божество Куртландър е изключително грозно и най-много прилича на дебела жаба. Седнал е по турски върху кръгла поставка и коремът му виси между коленете. Четирите му ръце са причудливо разперени. На едното му око има черна превръзка, другото е опулено и изпъкнало, а грамадната уста е разтворена в нещо, което вероятно е усмивка, но не изглежда по този начин. — Е, Курти, — казваш му ти, — останахме сам-самички на целия свят… Чудя се само дали да те строша в пода или бих могъл да взема за теб някоя и друга звездичка в антикварния магазин… Носиш късмет, а? Би могъл да се оттеглиш в стаята си и да прекараш оставащите ти няколко часа в самосъжаление — мини на 15 . Би могъл също да си тръгнеш веднага, зарязвайки Курти на произвола на съдбата — иди на 23 . А можеш и да вдигнеш статуетката, все още обзет от съмнения дали си струва да ходиш в антиквариата или ще е по-просто да я разбиеш — очаква те 28 . .

Е, както излиза, къщата, в която живееш, вече не ти принадлежи… Дванадесетте часа, които са ти отпуснали, няма да променят нещата. Имаш кораб, който също ще ти бъде отнет съвсем скоро — от целия ти досегашен живот ти остава единствено статуетката на проклетото божество на късмета и парите, по съвместителство — и бог на водоснабдяването в обществените бани.

Статуетката, впрочем, се намира на две крачки от видеофона — поставена е на малка махагонова масичка. Третостепенното божество Куртландър е изключително грозно и най-много прилича на дебела жаба. Седнал е по турски върху кръгла поставка и коремът му виси между коленете. Четирите му ръце са причудливо разперени. На едното му око има черна превръзка, другото е опулено и изпъкнало, а грамадната уста е разтворена в нещо, което вероятно е усмивка, но не изглежда по този начин.

— Е, Курти, — казваш му ти, — останахме сам-самички на целия свят… Чудя се само дали да те строша в пода или бих могъл да взема за теб някоя и друга звездичка в антикварния магазин… Носиш късмет, а?

Би могъл да се оттеглиш в стаята си и да прекараш оставащите ти няколко часа в самосъжаление — мини на 15 15 С тежка въздишка се отправяш към стаите си — изкарал си целия си живот тук, а ето че изведнъж се налага да зарежеш колекциите си, дрехите си, удобното магнитно легло и всички хубави нещица, които си купувал с години… Входната врата се изкашля и обявява: — Имате посетител, господин Хардрайт! Ще приемеш ли този посетител ( 20 ) или ще кажеш, че нямаш желание да виждаш никого ( 38 )? . Би могъл също да си тръгнеш веднага, зарязвайки Курти на произвола на съдбата — иди на 23 23 С въздишка хлопваш вратата зад гърба си, изоставяйки отвратителния Курти и къщата, в която си прекарал целия си живот… На стълбите се сблъскваш с дребно оръфано човече, което щом те забелязва, бързо започва да каканиже: — Последнибилетизакосмолотарията… — По-полека! — казваш му недоброжелателно ти. — Извинете! — човечето се изпъчва — Предлагам последните три билета за космическата лотария! Тиражът се тегли след точно два часа, а цената на едно билетче е само половин звездичка! Имате уникалната възможност да спечелите четвърт милион само срещу половинзвездичканемиотказвайтемоляви… Ако не искаш да си купуваш билетче, мини на 40 . Ако имаш пари и искаш билетче, те очаква 26 , а ако нямаш пари, но ти се ще да участваш в лотарията, иди на 34 . . А можеш и да вдигнеш статуетката, все още обзет от съмнения дали си струва да ходиш в антиквариата или ще е по-просто да я разбиеш — очаква те 28 28 Статуетката е неочаквано тежка и, интересно, топла при допир. Вдигаш я решително — може би, все пак, би получил пет или десет звездички… На масичката под статуетката има нещо оранжево и не ти трябва да си гений, за да се сетиш, че това е банкнота от десет звездички, прилежно сгъната и укрита под Курти за в случай на необходимост… Кога баща ти я е сложил там и защо прислужниците не са я намерили, не те вълнува особено. Слагаш божеството на мястото му, разгъваш банкнотата и я пъхаш в джоба си. Десет звездички не са кой знае колко, но все пак… Вратата се изкашля и обявява: — Имате посетител, господин Хардрайт! Ще приемеш ли този посетител ( 20 ) или ще кажеш, че нямаш желание да виждаш никого ( 38 )? .