Елена Павлова - Теранският начин

— …тежко въоръжени пехотинци… — продължаваше да се дере лейтенантът. — …нападнем по време на обратния рейс… да останат по стаите си до второ нареждане…

— Няма да имаме друг шанс! — прошепна Вайклид. — Ако не се измъкнем сега, те ще ни…

Такома, който се разхождаше покрай редицата, му скръцна със зъби.

Кейл едва чуто въздъхна. Беше видял заповедта за ликвидация на тераните снощи на бюрото му и точно в момента се разкъсваше между сая-дългът си на кроу от една страна и сая-дългът към приятелите си от друга. Накрая промърмори:

— След половин час в моята стая… предай на останалите!

Събраха се и петимата, точно в уреченото време.

— Караулът се сменя в седем! — започна Кейл, когато Тери затвори вратата. — Бутра е определил изтеглянето на бойната си част към летището за около петнадесет минути преди това. Според разписанието трябва да са дежурни Такома и Брито… уверен съм, че ще отидат да зяпат излитането. Ще атакуваме вратата с учебни гранати. Знаете къде се намира Площадът и, ако имаме късмет, ще се доберем до там преди дори да са се усетили, че ни няма!

— Не е нужно да идваш с нас! — Алекс открито го погледна. — Не знам дори как биха те приели на совалките…

— Не мога да не дойда! — Кейл поклати глава. — Достатъчно е, че предавам сая като ви помагам, нали? Бихте могли да ми направите услугата да ме представите за син на теранка… от Тагратан, например. А по-късно ще се оправяме. Сая не би ви спряла да излъжете, мм?

Момчетата се спогледаха и кимнаха.

— Добре тогава! Сега бегом по стаите! В седем без петнадесет, с гранатите, на изхода!

Алекс остана при него.

— Предател на расата си… — каза. — Сигурен ли си, че искаш да го направиш?

— Вече съм го направил! — Кейл сви рамене. — Фактът, че изобщо ви помагам… и освен това…

— Дошла е заповед, нали?

— Проницателен както винаги!

— Разбирам те! — Алекс сериозно кимна. — И съм ти благодарен, че… според сая в тази ситуация би трябвало да си вече мъртъв!

— Да! — Кейл нервно докосна дръжката на меча. — Обмислях и такъв вариант… само че по този начин не бих могъл да спася твоя живот, мой кръвни братко! Пък и, както сая промени теб, така и теранската ти философия промени мен… Не мога да стоя бездействен и да си направя харакири само защото се получава противоречие между верността ми към расата и към приятелите!

— Все едно си правиш харакири, щом идваш с нас!

— О, не е същото! Знам, че ще ми бъде невероятно трудно във Федерацията! Може би дори ще изгубя вкуса си към живота… въпрос на сая. Отхвърлен от своите, веднъж защото съм избрал страната на Тера и втори път защото съм нарушил сая, презиран от тераните, защото не съм теранец И заради сая… Но точно сега това няма значение! Вие, тераните, — той нарочно подчерта разликата, — имате прекрасния навик рядко да мислите за бъдещето. Сегашният момент винаги е по-важен за вас!

Алекс кимна, макар точно от наблягането върху тази граница в устата му да загорча.

В седем без петнадесет бяха в актовата зала до входа. Двете роти на завършващите школата преминаха покрай тях в строй и се насочиха към летището.

— Нима Бутра не осъзнава, че нищо не са в състояние да постигнат? — попита тихо Вайклид.

— Не могат да направят кой знае какво, не и с тридесетина учебни изтребителя, бракувани от военните… — съгласи се Алекс. — Но те са длъжни да опитат!

— Добре де, — възрази Терънс, — в крайна сметка нашите искат само малко храна и вода… и ще ги оставят на мира! Нито ще разрушат планетата, нито биха могли да я окупират, някоя кроу-бойна част ще довтаса след броени часове!

— Всеки един терански свят, — подчерта Алекс, — не би предприел нищо срещу нашествениците при тези условия, вярно е. Но тук сме при кроу!

— Хай-сая! — подигравателно изсумтя Ник.

Щом пилотите се отдалечиха достатъчно, Кейл даде знак. Петимата се втурнаха напред с гранатите в ръце… и вместо върху двама пазачи на портата, връхлетяха върху цяла дузина. Бутра се бе оказал по-умен (или може би Такома?), отколкото очакваха.

Кейл се възхити на хладнокръвието на приятелите си. Вероятно в дните веднага след пристигането им, те щяха да реагират по съвсем друг, теранско-непредсказуем начин. Сега обаче хвърлиха гранатите по план и продължиха да тичат напред през облаците смрадлив дим.

— Копеле проклето! — чу се викът на Ник.

След това излязоха от димната завеса и се понесоха с пълна скорост по улицата към Центъра.

Вайклид — сух и гъвкав като змия — бързо набра преднина. Терънс бе почти рамо до рамо с него и Кейл вложи всичките си умения за да не изостане. Дробовете му се разкъсваха за въздух — но бе твърдо убеден, че по петите му се носят поне двама-трима от пазачите… а те все пак бяха въоръжени. Макар и само с невронни камшици в най-лошия случай.