Елена Павлова - Теранският начин

— Получихме ново попълнение — каза с натежал от злъч глас. — Очевидно някой станджа там горе е решил, че, след като вече имаме терански червей сред нас, той е все още жив и се обучава добре, бихме могли да се справим с още няколко от същата порода. Преди един час пристигна кораб с ново попълнение кадети…

Алекс се втренчи притеснено в десетината деца, които офицерите извеждаха на плаца. Лесно можеше да разпознае „червеите“ — и тримата носеха следи от побой; единият все още беше облечен в окъсана военна униформа без нашивки.

— Тераните са разпределени в ротата на сержант Такома — продължаваше монотонно Бутра. — От днес нататък те ще се обучават за камикадзе като всички вас и наш дълг е да ги превърнем в достойни пилоти, които да…

Такома строи тримата встрани от ротата и, когато Бутра най-сетне приключи с речите си, нареди:

— Кадет Барх, кадет Дейвис, отведете новите кадети в склада и им подберете необходимото снаряжение. Назначавам ви пряко отговорни за новото попълнение; погрижете се да ги запознаете с реда тук… и внимавайте да не им се случи нещо лошо. По изключение, кадет Барх, — той повиши глас за да го чуят и останалите от ротата, които бяха започнали да роптаят тихо, — ви се позволява да използвате сила и оръжие в защита на кадетите.

— Благодаря, сър! — обади се момчето във военна униформа.

— Свободни сте!

Алекс сковано пристъпи към тераните. Изгаряше от любопитство да научи къде са били заловени, какво става на фронта, какви новини има от Земята. Вместо това каза простичко:

— Хайде, момчета. Вредно е за здравето да стоим тук. Аз съм Алекс, това е Кейл.

Кейл Барх кимна студено. Стискаше здраво дръжката на меча си.

— Вайклид — представи се онзи с униформата и също му кимна официално. — Суа.

— Терънс — промърмори дребничкото момченце със засъхнала кръв по горната устна.

— Никлас — съобщи третият. — Наистина ли ще ни учат за камикадзе? Нас?

— Да, но първо ни промиват мозъците! — Алекс се усмихна. — Хайде. Трябва да се изкъпете, да ви превържат и, разбира се, да ви намерим дрехи. Къде ви хванаха?

Вайклид огледа спътниците си и, докато се насочваха към снабдителния корпус, взе думата:

— Бяхме на евакуационен крайцер. Нападнаха го. Адмиралът ни изстреля в спасителни капсули — ние тримата, заедно с, ъъ, родителите ни и още няколко деца бяхме в една от тях. Плениха ни. За щастие кроу имат достатъчно чест да не обстрелват спасителни капсули.

— Честта е най-важното за кроу! — Изръмжа Кейл.

— Не се засягай! — Вайклид извинително разпери ръце. — Прекарал съм твърде малко време на планети на кроу, суа — той натърти на любезното обръщение — и знам прекалено малко за сая, за да мога да съдя за истината. За мен… за нас… ще бъде чест да изучим поне от части Кодекса.

Кейл поклати глава:

— Кодексът не може да бъде изучен отчасти. Той трябва да бъде разбран.

— Ще направя всичко, което е по силите ми! — кимна Вайклид.

Алекс го погледна любопитно:

— Откъде си?

Момчето се поколеба само за миг:

— Родителите ми бяха агрономи. Дойдохме миналата година, като част от програмата за допълнително тераформиране. А ти защо си тук?

Лъжеше много добре, реши Алекс.

Туурурст бе твърде дълбоко в тила на кроу, за да може да усети с пълна сила войната. И може би точно за това мълниеносното нападение на теранските крайцери предизвика по-скоро паника, отколкото съпротива. При все сая.

Всичко се случи за броени часове. Школата бе вдигната по тревога посред нощ. Електричеството бе изключено и в Т’рурст не се виждаше нито една светлинка. Еднствено сирените виеха с яростна монотонност. Стояха на плаца — едва различими силуети в топлия летен мрак.

— …обект на нападение! — повтори Бутра с тон, в който се смесваха равни дози гняв и безпомощно изумление. — Ротите… за строева служба…

Гласът му бе твърде слаб без микрофона и той бе застанал до най-големите, очевидно се опитваше да им изяснява стратегии за нападение. Какво биха могли да постигнат с няколкото жалки изтребителя, с които разполагаха, на Алекс така и не му стана ясно. Но все пак бе достатъчно близо да чуе, че седем терански крайцера, очевидно отцепила се от основния фронт бойна част, са в орбита около Туурурст, предявили са ултиматум за снабдяване с провизии и са изпепелили едно от малките селища на източния континент за да докажат сериозните си намерения. Бутра се канеше да ги напада… но междувременно в седем сутринта товарните совалки на крайцерите щяха да кацнат на Централния площад за да получат стоката според ултиматума си.