Димитър Янакиев: Потъмнялото небе

Здесь есть возможность читать онлайн «Димитър Янакиев: Потъмнялото небе» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию). В некоторых случаях присутствует краткое содержание. категория: Классическая проза / на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале. Библиотека «Либ Кат» — LibCat.ru создана для любителей полистать хорошую книжку и предлагает широкий выбор жанров:

любовные романы фантастика и фэнтези приключения детективы и триллеры эротика документальные научные юмористические анекдоты о бизнесе проза детские сказки о религиии новинки православные старинные про компьютеры программирование на английском домоводство поэзия

Выбрав категорию по душе Вы сможете найти действительно стоящие книги и насладиться погружением в мир воображения, прочувствовать переживания героев или узнать для себя что-то новое, совершить внутреннее открытие. Подробная информация для ознакомления по текущему запросу представлена ниже:

libcat.ru: книга без обложки
  • Название:
    Потъмнялото небе
  • Автор:
  • Жанр:
    Классическая проза / на болгарском языке
  • Язык:
    Болгарский
  • Рейтинг книги:
    4 / 5
  • Ваша оценка:
    • 80
    • 1
    • 2
    • 3
    • 4
    • 5
  • Избранное:
    Добавить книгу в закладки

Потъмнялото небе: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Потъмнялото небе»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Димитър Янакиев: другие книги автора


Кто написал Потъмнялото небе? Узнайте фамилию, как зовут автора книги и список всех его произведений по сериям.

Потъмнялото небе — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система автоматического сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Потъмнялото небе», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Не бойтесь закрыть страницу, как только Вы зайдёте на неё снова — увидите то же место, на котором закончили чтение.

Димитър Янакиев

Потъмнялото небе

— Не, аз не те съветвам. Заел си се с нещо, което е по-добре да оставиш засега настрана.

— Защо мислите така, другарю Коев?

— Как защо?

— Защо мислите, че трябва да престана да работя над това, за което мечтая още от дните, когато играех с дечурлигата из прашните селски улички. Гледах напуканата земя и мислех как биха се радвали мама и дядо, ако вали, ако повали поне малко…

— Остави детските мечти, Петре.

— Това е мечта на моя живот.

— Мечта! Но сега ти си научен работник. Очаква те научна кариера. Ти трябва да мислиш за това. Ето, предстои ти научна работа — докторат. Една голяма крачка, която ще ти отвори много врати. Ти трябва да постъпиш умно. Има десетки теми; вземи, работи там, където успехът те чака. Ти искаш да се заловиш за нещо, с което не смеят да се заемат академици. Ще хвърлиш години безплоден труд и няма да стигнеш доникъде. И разбира се, няма да станеш доктор по науките. Ти си млад, енергичен, умен, способен. Но трябва да разбереш — има неща в науката, които засега е по-добре да се оставят настрана. Не им е дошло времето.

Петър слушаше своя професор и лицето му потъмняваше. Научна кариера! Ето какво той трябваше да направи.

Той погледна земята. Прашна, зажадняла. Думите на професора му сякаш изчезнаха някъде. Двамата направиха още няколко крачки.

— Искате ли да поседнем малко? — попита неочаквано Петър.

Коев намръщено огледа мястото:

— Защо не. Нали сме тръгнали на разходка. Можем и да поседнем.

— Да, млади приятелю — продължи той, като разгърна вестника и седна, пазейки се да не измачка новия си костюм. — Не бива да ми се сърдиш. Аз не одобрявам това, което си намислил. Не! Докато ти работиш за изкуственото изваляване на облаците, хората ще завършат своите трудове, ще станат доктори на науката, доценти, професори, а ти? Ще останеш в лабораторията. Защо, когато ти можеш да ги изпревариш?

Той замълча. Петър прекара ръка по тревата. Откърти малка бучка пръст и я загледа. Тя беше суха, черна. От преплетените бели коренчета се подаваше малко зелено стръкче и жадно гледаше небето.

— Другарю Коев, искате ли да ви разкажа един случай?

— Добре, кажи.

— Това беше преди 18 години. Тогава бях 12-годишен. Живеех на село и учех в прогимназията. През лятото пасях кравата и вола. Друг добитък нямахме. Имаше двадесетина декара ниви и това беше всичко. Като днес помня лятото. Засуши се още през пролетта. Засуши се някак изведнъж. По Гергьовден беше пек, какъвто никъде го нямаше. Земята изсъхна като камък.

Помня, ходехме с дядо да гледаме нивите. А то стръкчетата на житото слаби, жълти. Отдолу лъха жар, сякаш някъде под земята е запалена пещ…

Какво ли не правиха селяните. И вода светиха, и молебен отслужиха — иищо. Пресъхнаха кладенците — добитъкът ще умре за вода. Накрая в цялото село остана един непресъхнал кладенец, но и неговата вода взе да намалява. Страхотия. Побягнаха нашенци и подкараха добитъка чак към Дунава. А ние какво да правим? Мама болна. Дядо едва върви. Аз сам ли да тръгна? Дадохме вола на един нашенец, а кравата оставихме в къщи. Тя мучи за вода, не иска да хапне. Бай Станой — негов беше кладенецът, ми дава само едно менче вода на ден — за мама, за дядо, за кравата и мене. Помня, не пиех, за да не слушам как жално мучи. Пък и теленце щеше да има. Занеса аз менчето, то почти празно, прегърна я и плача, като гледам как се мъчи да обере последните капки.

Един ден времето се захлади. Небето потъмня, забулено от облаци. Всички гледахме нагоре и чакахме дъжда.

— Слава богу — кръстеше се дядо. — Ще се спаси реколтата. Няма да е без хич.

Облаците лазеха по небето тежки, пълни с влага. През тях от време на време се мяркаше синевата, те се настигаха, преливаха един в друг и отминаваха на изток. Не капна капчица дъжд. Вечерта небето се проясни.

— Избяга ни хлабът.

Няма да забравя тези дядови думи, няма да забравя горчивината, с която те се отрониха от устата му. Тая нощ пасох кравата, гледах звездите и детското ми сърце се свиваше от мъка. Мислех си колко хубаво щеше да е, ако облаците винаги валяха или ако хората можеха да стрелят нагоре с някакво оръдие, да ги раздерат като пълни с вода мехове и от тях да завали. Тогава нивите щяха да раждат много жито, ние нямаше да стоим гладни и по поляната щеше да има трева…

Професор Коев замислено слушаше младия научен работник.

— Продължавай, продължавай — каза насърчително той, когато Петър спря.

Читать дальше

Похожие книги на «Потъмнялото небе»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Потъмнялото небе» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё не прочитанные произведения.


libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Димитър Талев
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Димитър Бояджиев
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Димитър Бежански
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Димитър Бежански
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Димитър Бежански
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Димитър Бежански
Отзывы о книге «Потъмнялото небе»

Обсуждение, отзывы о книге «Потъмнялото небе» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.