— Зависи кога заводите ще изпълнят нашите поръчки.
Министърът го прекъсна:
— Говорих с директорите. Обещаха, че на 16-ти всичко ще бъде готово.
— Тогава нямам нищо против.
— Вярвах, че ще бъде така.
— Кое налага това избързване? — не можа да се сдържи Демирев. — До вчера ние говорехме опитът да се проведе на 24-ти или по-късно.
— Ще ви обясня — каза след кратка пауза министърът. — В Министерския съвет е получено писмо от едно кооперативно стопанство. Другарите се оплакват за нивите. Искали да постигнат рекорден добив на царевица от голяма площ, а напоследък, както знаете, се засуши. С това писмо те молят да наредим от близкия язовир да им пуснат вода. Техните площи граничат с напоителните площи на язовира. Те сами са направили канали. Ние проверихме случая. Язовирът им е давал вода тогава, когато е имал излишък. Но сега водата е нужна за други поливен площи и от язовира справедливо са им отказали. Другарите от Министерския съвет обаче настояха да се помогне на стопанството и предложиха вашият опит да се извърши там, и то колкото може по-бързо…
Демирев затвори телефона с разтуптяно сърце. Съобщението го развълнува силно. Оставаше още малко. Още няколко дни и неговият научен труд щеше да бъде проверен с едия голям практически опит.
Тази нощ той дълго не можа да заспи.
* * *
Колкото по-малко дни оставаха, толкова повече Демирев се вълнуваше.
— Е, младежо, стига нерви. Ще умреш, преди да видиш дъжда — укоряваше го професор Коев.
Тайно професорът съшо се вълнуваше. Свойствата на течността ДЕ-1 не бяха изпитани напълно. По своето действие тя приличаше много на течния въгледвуокис. Дали нямаше да се проявят някакви „капризи“? Никой не можеше да отговори положително. Малките предварителни опити не даваха достатъчно данни. Трябваше да се предизвика не „опитен“ дъжд, а дъжд, който да напои стотици декари земя. Дали от облака нямаше да завали за 5–6 минути и после да спре? На това въпреки теоретичните данни той не можеше да отговори със сигурност. Това трябваше да покаже самият опит.
На 16-ти вечерта в кабинета на министъра на земеделието беше свикано извънредно заседание. Директорите на заводите бяха удържали своето обещание. Четирите ултразвукови прожектори бяха готови. На летището двата определени за опита самолети стояха заредени с необходимото количество ДЕ-1.
Членове на комисията, които щяха да се изкажат по резултатите от опита, бяха академик Тончев, проф. Коев, професор Димитров и старши научният сътрудник на Академията на науките Георгиев. Сега те седяха в меките кресла сред задимения от цигарен дим кабинет и уговаряха различни подробности от предстоящото изпитание. Но министърът на земеделието не беше свикал заседанието, за да уточвява подробности. Имаше един важен въпрос, който той смяташе да постави пред научните работници и който те трябваше да обсъдят и решат.
— Утре вие заминавате, другари — каза министърът, като загаси цигарата си, — няма да говоря за значението на опита за нашата държава. Въпросът е другаде. Въпросът е дали именно с този опит ние ще успеем. Ние сме на прав път. В това няма съмнение. Затова правителството така щедро и безрезервно подкрепи другаря Демирев. Но ние все още не сме напълно сигурни дали именно опитът, който ще проведем тези дни, ще ни донесе успеха, до който трябва да стигнем. Ето защо вестта за предстоящия опит да не става достояние на пресата.
— Какво ще кажете вие, другарю Демирев? — попита след кратка пауза той младия научен работник.
— Аз съм съгласен. Няма защо предварително да шумим. Сполучливият опит сам ще разкаже за себе си.
Министърът на земеделието стана.
— Нашето съвещание завърши — каза той. — Пожелавам ви успешно провеждане на опита.
Той изпрати научните работници до вратата на министерството и накрая, като се разделяше, добави:
— Много ми се искаше да дойда и аз, но от Министерския съвет ме спряха. Има две заседания, на които трябва да присъствувам. Дано само облаците не ви карат да ги чакате дълго.
— Ще ги чакаме да дойдат, но няма да ги пуснем да си идат — засмя се Демирев.
* * *
На другия ден, в 2 часа следобед, колона от един „ЗИМ“ и четири „Газки“ тръгнаха на път. В „ЗИМ-а“ пътуваха членовете на комисията. Всяка газка влачеше по един покрит с брезентов калъф ултразвуков прожектор. Прожекторите бяха поставени върху рамка с две колела. Конструкцията беше пригодена за по-леко придвижване измежду селските пътища.
Читать дальше