Димитър Янакиев - Потъмнялото небе

Теоретически Петър обоснова блестящо своя проект. Но все пак направените опити бяха малко, за да отговорят напълно на възраженията, които срещаше проектът. Мнозина академици реагираха рязко. Не бърза ли младият учен със своите изводи? Проверил ли е напълно теоретическите показатели в практиката?

Петър седеше в президиума и смутеният му поглед се срещаше с погледите на присъствуващите. В едни очи той срещаше възторг, в други насмешливост. Не избърза ли ти, млади момко? Ще удържиш ли сега?

Председателят натисна звънеца.

— Има думата за изказване академик Цончев.

Академик Цончев, слабичък, подвижен старец, енергично отиде до катедрата.

Петър чакаше да чуе мнението на големия физик.

— Преди да започна моето изказване, искам да отговоря на някои разговори, които чух във фоайето през време на почивката — започна Цончев. — Аз съм селянин и знам какво значи дъжд. Знам какво значи с надежда да гледаш небето и да трепериш при мисълта, че облакът отминава, без да вали, а земята иска дъжд, иска влага.

Някой ще подхвърли: „Нима в случая не се разчита на случайност? Нима така ще се разреши въпросът със сушата“? На тези хора аз искам да приведа един факт, който вероятно не им е известен и който докладчикът би трябвало да приведе. Както се изтъква, не всеки облак може да се извали. С предлагания способ могат да бъдат извадени по изкуствен път летните кълбестодъждовнн и слоистодъждовни облаци. Такива облаци в атмосферата се образуват често. Те не винаги преминават в истински дъждовни облаци, от тях не може да вали. А тези облаци носят хиляди кубически метра вода. Тази вода преминава над нашите поля, преминава и отминава. Аз съм правил изчисления. По-малко от 10% от облаците, които минават над България, оставят тук своята влага. Този факт е поразителен. Разбирате ли — само 10%. Използувайки способа, предлаган от другаря Демирев, ние можем да увеличим, да утроим, да учетворим валежите на квадратен метър площ, да увеличим добивите в селското стопанство, да създадем условия за буйна растителност. Теоретическите изводи на др. Демирев са верни. Това подчертаха и рецензентите. Но те трябва да се проверят в широк практически мащаб. Възможно е да изникнат трудности, които сега не можем да предвидим. Рано е да се радваме. Първо трябва да проверим…

Академикът подробно започна да изброява случайностите, които можеха да изникнат. Трябваше подробно да се изучи действието на новата течност, която Демирев предлагаше да се използува. Как тя щеше да действува за уедряване на облачните капки в различните случаи, при различно състояние на атмосферата? До каква степен различните атмосферни условия можеха да намалят нейното действие? Как щеше да се прояви действието на ултразвуковите оръдия?

„Не избързах ли? — се питаше Демирев, когато слушаше изказването на заслужилия научен деятел. — Не избързах ли със своите изводи?“

Съмнението, което за миг нахлу в душата му, го завладя изведнъж. Той си спомни за двата опита, които успя да проведе. Тогава дъжд заваля. Но академикът го убеждаваше все повече колко противоречиво могат да действуват метеорологичните условия на момента. И Демирев чувствуваше, че академик Цончев беше прав. Свойствата на препарата „ДЕ-1“ не бяха напълно известни. Трябваше да се проведат още опити.

Изказванията продължиха чак до вечерта. От името на правителството говори министърът на земеделието.

— Правителството ще вземе всички мерки за изработване на необходимите съоръжения. Ние смятаме, че въпросът за изкуственото изваляване на облаците е от изключителна важност. Не бива повече да се протака. В най-скоро време трябва да се осъществи първото голямо изваляване на облаците. Правителственият срок за това е два месеца, считан от днес. Нека се опитаме да предотвратим засушаването, което може да настъпи към средата или края на лятото.

Очакваното засушаване настъпи. Времето ставаше все по-топло. От юг завя сух топъл вятър. Земята се попука като препечен царевичен хляб. Полъхна задух и горещина. Хората бързаха да се скрият на сянка и да наплискат очи с вода, за да се разхладят от жегата.

Равнината замря. Тревата полека започна да пожълтява. Само около напоителните канали като големи тъмни петна остана зелената растителност.

— Лошо… Ще изгори реколтата.

— То добре, че веднъж поляхме царевицата.

— Да могат да пуснат още вода, а? Как мислиш, дали ще пуснат?

Като не чу отговор, дядо Бончо погали е ръка зеления царевичен стрък и продължи: