Елена Павлова - Долу спи убиецът

Вторият Близнак тромаво се понадигна. Според пустинния войн, единият му крак беше строшен при падането.

— Вода… — натърти първият.

— А, да… Момент.

Килдаун пак се разкрачи, присви очи и понамести уплътненията на овлажнителя на слабините си. В настъпилата тишина отчетливо се чу съскането на струйката, как тече в системата. Вътрешните пречистватели и помпата заработиха.

— Не, не такава вода! — простена вторият Близнак.

— Що, да не си нещо спицялен? — ухили му се Килдаун. — Според мен заслужаваш да я пиеш даже непречистена, боклук!

И точно тогава му скочиха.

С голямо нетърпение беше чакал този миг — кажи-речи два дни. Завъртя пукалцето в кобура му и простреля пострадалия Близнак в здравия крак, докато измъкваше меча от ножницата му. Кондензаторът беше пълен.

Вторият Близнак му налиташе с щръкнали блейдове, май хич беше забравил собственото си пукалце. Килдаун го цапардоса с меча и му изпразни целия заряд отгоре. Другият тъкмо падаше с писък и войнът за всеки случай му дооткара пълнителя в главата. И без това с два ранени крака и само на слашка хлапето нямаше да стигне далеч.

Тряснатият с шока още се търкаляше по пясъка и се гърчеше, а блейдовете му неконтролируемо изскачаха и се прибираха. Май си беше сложил и някакви вътрешни приставки, реши Килдаун — токовият удар направо им сбърква хидравликата на тъпите куполници. Почака го да се посъвземе няколко секунди, тъкмо кондензаторът да се зареди отново, после пак го трясна.

Втория път хлапето остана да си лежи кротко. Килдаун ги претърси и двамата и им събра де що багатерии имаше. Повечето не бяха ценни работи, като изключим парите, дето ги бяха завлекли от фермата на Хакензи, но все щяха да влязат в действие.

Когато докара караваната да качи моторите на нея, хлапето беше почнало да идва на себе си, макар че още не можеше да си овладее разбъзиканата нервна система.

— Найш кво, — каза му Килдаун, — хей на! — разкрачи се, присви очи и тоя път до край си пусна водата. Убеди се, че помпата си е свършила работата, откачи манерката от кръста си и я хвърли до оцелелия Близнак. Имаше към петдесет литра още в караваната, на малкия това щеше да му е полезно… беше видял мемнопаяци недалеч. Трупът щеше да ги привлече за нула време.“

Стреч въздъхна и си запали цигара.

След малко Силия излезе и седна до него. Поседяха, позяпаха, помълчаха. Накрая тя каза:

— Знаеш ли, радвам се, че го няма вече.

— Ъ-ъ?

— Долу да спи убиец, не е шега работа. Тъй де, истински пустинен войн…

Стреч пак изхъмка.

Тъй свършваше разказът:

„Привечер Килдаун проследи с оптиката, как Близнакът се мъчи с блейдове да пребие три мемнопаяка и доволен потегли към фермата. Чудовищата щяха да пируват тая нощ.“

Стреч допуши цигарката си, прегърна Силия и продължи да размотава ленивото кълбо на мислите си. Триста нюлъра, побой, изнасилване… много страх, два човешки живота и една пикня. И един разказ…

— Чудя се, — промърмори унесено, — дали си струва такава цена…

— А? — сепна се Силия.

Притисна я по-силно към себе си, но не можеше да спре да мисли за Дейви… и за Близнаците. Най-вече за тях.

© 2005 Елена Павлова

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1009]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:45