Елена Павлова - Долу спи убиецът

Близнаците търчаха срещу него и го връхлетяха точно на вратата. Онзи, дето беше по-напред, само се размахна и го изпра с нокътниците си през врата, преди Стреч даже да се сети да му посегне. Блъсна го към стената и продължи. Другият, на три крачки зад него, изрева в лицето му и го прасна с блейда си; Стреч едвам успя да вдигне ножа да парира удара, но хлапето го набучи с другия си блейд в корема, изсмя му се нервно:

— Проклети скъперници! — и също се втурна навън.

Носеха овлажнителни ботуши и се бяха препасали с коланите, а маските им висяха отзад на гърба… това видя Стреч, преди да се плъзне бавно надолу по стената, притиснал с длан корема си. Топло и лепкаво течеше измежду пръстите му, а светът се въртеше, въртеше, въртеше…

Много време по-късно усети някой да го бута и мъчително отвори очи. Много болеше.

Очакваше да види кой знае какъв кошмар, но беше само оня смешният, опулен изумено срещу му иззад дебелите си очила.

— Какьво йе штанало? — попита Дейви с мекия си акцент.

— Силия… — Стреч болезнено си пое въздух. — Къде е Силия?

— Нъна-ам. Щьо?

— Близ… — Господи, само как болеше!

— Близнацьите? — Дейви най-сетне стопли и кимна. — Стой тъй.

Имаше кървави петна по костюма му за работа, помисли си Стреч, помъчи се да стане и припадна.

Когато пак се съвзе, вече си беше в леглото. Дейви се занимаваше с превръзки и мехлеми. Беше намерил и онова тъпо нещо си, дето преди две години Силия го прие вместо наем от един от западащите нещастници, оня умря два дни след това; беше някъв си автодоктор ли, що ли, не го бяха ползвали, но сега Дейви май доста сръчно му човъркаше чаркаляците.

— Силия… — настоя Стреч, но от гърлото му се чу само квакане.

— Ея там отсреща! — Дейви махна към дивана под прозореца. — Нея я скърпих, ма са я били зле. И…

— Добре съм, нищо ми няма! — Силия звучеше много зле, напротив на думите си.

Стреч изръмжа, но този път нямаше сили даже да се надигне.

Болеше и докато автодокторчето пълзеше по раните му и ги кърпеше, но той не припадна.

— Къде отидоха? — попита Дейви по едно време.

— Нънам, ама бяха с овлажнители… парите… парите… а-ах!

Силия омаломощено се обади от мястото си:

— Взеха само петдесетачка, дето Трампа закъсня да я даде вчера. И ония резервните…

— Ако го бяхме дочакали… щяха да вземат всичкото! — Стреч пак изръмжа, този път щото докторът яко заби иглата в хълбока му. — Само да ги пипна копеленцата…

— Лежи и почьивай! — нареди му Дейви. — Ся да свършим и аз ще ги пипна!

Много болеше, но Стреч успя да се засмее, преди да припадне пак.

Когато се събуди, навън се стъмваше. Силия беше седнала и го наблюдаваше. Имаше шев на лицето, и синина под окото, и още шевове по ръцете, и я бяха горили по краката, Северът да ги тръшне, и изглеждаше зле, но…

— Лошо са те порнали! — каза тя срамежливо.

— Ще ги убия! Къде е Дейви? Кажи му да… по дяволите, боли!

— Лежи си… Тия шевове тряба да се срастнат. Дейви излезе… — тя изхъмка. — Мина от тук на тръгване. Носеше… овлажнител. И меч.

— Ха!

Силия сви рамене, стана и тромаво се упъти към кухнята. Вървеше много внимателно и Стреч пак изръмжа, като си помисли какво точно са правили ония двамата с нея… Ако имаше поне някакъв шанс да ги пипне, каза си, щеше да хукне на момента, ама кой знае къде бяха забили вече.

По-късно, като видя точно какво не бяха успели да му направят на самия него в бързането, преосмисли мнението си и горещо благодари на Севера, че и той и Силия са още живи.

Три дни по-късно, когато Стреч вече беше почнал да става и раната на хълбока му беше станала на надута зачервена резка, и постепенно почваха да го хващат бесните, пред пансиона паркира една съвсем малка и много запрашена караванка. На покрива й, зад картечницата, бяха закачени два мотора. Стреч я видя от прозореца и първо изруга яката, понеже тези мотори ги познаваше. Един дискохвъргач, това му бяха оставили Близнаците, но моментално го награби — поне за успокоение.

— Копелетата са се върнали, Силия! — извика. — Ела тука, Северът да те тръшне!

Но не бяха копелетата. От прозореца ясно видя как само един слиза от караванката и не беше от Близнаците. Ама имаше нещо страшно познато, понеже шофьорът носеше екзоброня и шлем, и визьорът му беше черен, а в ножница на гърба му стърчеше ей-такъв грамадански меч.

— Който и да е, — каза Стреч на Силия и й посочи да клекне зад дивана, — не идва за добро.

Може и да грешеше, понеже оня ми ти позвъни отдолу преди да се качи. И на вратата даже почука.