Джон Толкин - Недовършени предания

Взел щита и с изненада открил, че е далеч по-удобен и лек, отколкото изглеждал; защото се оказал изработен от дърво, ала изкусните елфически ковачи го били покрили с тънки, но здрави метални плочки, що пазели от гнилост и тлен.

Надянал тогава Туор блестящата ризница, сложил шлема върху главата си и препасал меча; черни били ножницата и поясът, украсени със сребърни закопчалки. Тъй излязъл въоръжен от Тургоновите чертози и застанал насред терасите на Тарас под кървавото вечерно зарево. Нямало кой да го види как се взира на запад, заблестял в сребристо и златно, та и сам не разбрал, че в този миг изглежда като някой от Западните Властелини или като баща на кралете човешки отвъд Морето, какъвто наистина му било отредено да бъде 9 9 Бел.7: Туор е баща на Еарендил, чийто син Елрос Тар-Миниатур става пръв крал на Нуменор. ; ала щом взел тия оръжия, променил се Туор, син Хуоров, и сила велика пламнала в неговото сърце. И докато слизал надолу от портите, преклонили се лебедите пред него и всеки отскубнал по едно голямо перо от крилото си, та ги поднесли в дар, проточвайки ниско шии по каменните плочи пред нозете му; а той взел седемте пера и щом ги вдянал в гребена на шлема, тутакси литнали лебедите, устремили се накъм север сред вечерното зарево и повече не ги видял.

Усетил Туор, че пак го влече морският бряг и слязъл по дълго стълбище към широкия бряг по северния край на нос Тарас; и слизайки видял как слънцето бавно потъва в огромен черен облак, що бил изпълзял иззад притъмняващото море; ставало студено и наоколо се надигал странен шепот, сякаш идела буря. А Туор стоял на брега и слънцето мъждукало като гаснещ огън, затулен от идващата небесна заплаха; и му се сторило, че огромна вълна надига снага в далечината и се задава към сушата, ала изумлението го удържало на място, та останал там неподвижен. Право към него идвала вълната, увенчана с мъгли и сенки. Ала щом наближила, внезапно подвила хребет и се разбила на дълги пенести струи; а там, където била преди малко, останала да се тъмнее пред идващата буря нечия жива, безмерно висока и величава снага.

Преклонил се Туор смирено, понеже изпървом помислил, че вижда пред себе си могъщ владетел. Висока корона носел той, сякаш изваяна от сребро, и под нея падали дълги коси, що искрели като морска пяна сред здрача; а когато отметнал сивия плащ, що го обгръщал като мъгла, съзрял Туор, че е облечен с лъскава ризница, плътно прилепнала като люспите на огромна риба и с тъмнозелена дреха, пръскаща проблясъци и искри от морски огън, докато крачел бавно срещу брега. Тъй Обитателят на Дълбините, когото Нолдорите наричат Улмо, Властелин на Водите, се явил пред Туор, син Хуоров от Хадоровия род сред вълните край Винямар.

Не стъпил той на брега, а останал до колене във водата и оттам заговорил, ала тъй ярка била светлината в очите му и тъй мощно кънтял гласът, що идвал сякаш от корените на света, че обзет от страх Туор се хвърлил ничком върху пясъка.

— Изправи се Туор, сине Хуоров! — рекъл Улмо. — Не бой се от моя гняв, макар че отдавна те виках, без да ме чуеш; а когато най-сетне потегли, дълго се бави по пътя насам. Още напролет трябваше да си тук; виж, вече иде лютата зима откъм земите на Врага. Знай, бързина е потребна днес и ще трябва да променя лекия път, що ти предвиждах. Защото съветите ми останаха неизслушани 10 10 Бел.8: Това вероятно е намек за предупреждението на Улмо, донесено в Нарготронд от Гелмир и Арминас; виж приложението към „Нарн и Хин Хурин“. , зло страховито се прокрадва към Сирионската долина и вражи войски вече стоят между теб и целта ти.

— А каква е целта ми, Владетелю? — запитал Туор.

— Онази, що сърцето ти дири открай време — отвърнал Улмо. — Да откриеш Тургон и да видиш потайния град. Защото вече си се облякъл като мой вестоносец с доспехите, що нявга повелих да ти приготвят. Ала сега ще трябва да минеш през сенки и смъртни заплахи. Наметни се затуй с този плащ и нито за миг не го разгръщай, преди да достигнеш края на пътя.

И Туор сякаш видял как Улмо разперва своята сива мантия, та замята крайчето върху него, а щом го покрило, то се превърнало в широк плащ, с който можел да се обвие от глава до пети.

— Тъй ще крачиш, обгърнат в моята сянка — рекъл Улмо. — Ала не губи време, защото тя не ще изтрае дълго сред земите на Анар и Мелкоровите огньове. Приемаш ли заръката?

— Приемам я, Владетелю — отвърнал Туор.

— Тогава ще вложа слова в устата ти, та да ги отнесеш на Тургон — рекъл Улмо. — Но най-напред ще те науча на много неща, що ни простосмъртен човек не е чувал до днес, ни дори и най-могъщите между Елдарите.